На 30 юни 1913 г.

 На 30 юни 1913 г., през Втората балканска война, 250 000 турска армия се насочва към границата с България. 

Избухването на Втората балканска война създава благоприятни условия за активна намеса на Османската империя с цел налагане на изменения в Лондонския мирен договор (17 май 1913) в нейна полза.

За да спре евентуално настъпление от турска страна българското главно командване отделя две бригади от 10-а пехотна дивизия, войските на Одринския гарнизон и няколко доброволчески дружини, подчинени на коменданта на Одринската крепост генерал-майор Вълко Велчев под името Южен отряд.

На 30 юни 1913 г. 250-хилядна турска армия прекосява границата и предприема настъпление в три колони, които на 2 юли достигат до линията Енос – Мидия. След тридневен престой те настъпват по целия фронт и се насочват към Лозенград и Одрин. С достигането на Одрин, командирът на турския авангард предлага на генерал Велчев да предаде града без бой. Генерал Велчев отказва, като заявява, че ще се отбранява докрай, но през нощта гарнизонът отстъпва пред многобройния противник.

На 10 юли 1913 г. Одрин е зает от турските части. Настъплението на турската армия срещу фланга и тила на българските войски, които воюват на западната и южната граница изправя България пред неизбежна военна катастрофа.

На снимката: Контролираната от съюзниците територия в края на Първата балканска война.