От всички 61 терористи 55 са българи

 През лятото и есента на 1941 г. няколко терористични групи преминават незаконно българската граница. Те са подготвени и въоръжени в СССР, основно в подготвителни бази на Народния Комисарият за вътрешни работи в Подмосковието. 

        Пет терористични групи са спуснати с парашути, три са прехвърлени с подводници, а една терористична група е влязла в страната през зелена граница. Общият брой на нарушителите на българската граница е 61. Ръководят се от полковника от съветската армия Цвятко Радойнов – българин със съветско гражданство. Към този момент той е взел участие в престъпното „ септемврийско въстание" през 1923 г. и дори кръщава щерка си Септемврина. 

          От всички 61 терористи 55 са българи и петима са руснаци. Има и един чех. Всички те са сталинисти. Задачата, която им е поставена в Москва, е да осъществят нападения над български военни и граждански обекти, да предизвикат хаос и дестабилизират страната. Но е логично да се запитаме: защо СССР не прехвърля тези терористи родоотстъпници у нас година по-рано, например. Отговорът е, че година по-рано националсоциалистическа Германия и болшевишкият Съюз на съветските социалистически републики са приятелски държави. Сталин и Хитлер са "съдружници" в общо престъпно дело. Те са съюзници, които дружно са нападнали и окупирали няколко европейски страни. С договор помежду си и със секретен протокол към него, са се договорили да си разпределят европейската „ плячка ”. Това е известният "Договор за ненападение между Германия и Съветския съюз", подписан на 23 август 1939 г. Йоахим фон Рибентроп. 

    Достойната българска полиция и жандармерия успява да излови повечето от нарушителите на границата ни, благодарение на помощта, която й оказват бдителни български граждани. България отправя протестна дипломатическа нота на Москва. Но от Кремъл отричат това престъпление. Признават го едва след края на Втората световна война, когато издигат паметници на терористите. Кремълските управници по принцип винаги отричат престъпленията си. Така десетилетия те отричаха 

чудовищното военно престъпление известно като Катинското клане. А в наши дни, през 2008 и 2014 г., отричаха, че са нахлули в Грузия и Украйна. 

       Факт е, че през 1941 г. престъпният Съветски съюз, по-късно с право заличен от картата на света, е прехвърлял терористични групи в България. Три години по-късно на тези терористи са издигнати паметни монументи, те са удостоени посмъртно с ордени, имената им „ красят ” селища, улици, площади, учебни заведения, фабрики. Но по-важното е, че терористите са задържани относително бързо и са изправени пред върховенството на закона, т.е. пред законен съд, който на 26 юни 1942 година произнася своите присъди. 

         Смъртно наказание, което е изпълнено още през същия ден, получават терористите: Цвятко Радойнов, Трифон Георгиев, Васил Цаков, Иван Изатовски, Андон Бекяров, Димитър Димитров, Васил Вълчанов, Стефан Маринов, Борис Томчев, Делчо Наплантанов, Август Попов, Георги Кратунчев, Иван Йорданов, Мирко Станков, Симеон Филипов, Иван Щерев, Мильо Минчев и Димо Астаджов. 

          През март 1942 г. са извършени арести и на други участници в терористичната дейност на комунистическата партия. Обвинени са, че са осъществявали противозаконни действия - сътрудничество и помагателство на терористична група финансирана от чужда държава във време на война и организиране на дейност целяща насилствена промяна на законно установения държавен ред в страната. На 6 юли 1942 г. започва процесът. На 23 юли заслужената смъртна присъда е произнесена и още същата вечер е изпълнена. На Гарнизонното стрелбище в София са разстреляни Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов. 

       Комунистическата пропаганда и до днес внушава, а българският президент като неин основен говорител повтаря, че тези терористи са били „борци срещу фашизма”. Но в Царство България е нямало фашистко управление на власт, нямало е и националсоциалистическо. Не е имало 

нито фашистка, нито националсоциалистическа партия в българския парламент. Нямало е такава партия на власт. Цар Борис III не е бил фашист или националсоциалист. Царство България е било нормална държава, която благодарение на своите държавници и политици, повечето от които са избити от комунистическите варвари след държавния преврат на 9 септември 1944 г., е избегнала до голяма степен ужаса на Втората световна война. В този период дори процъфтява лявата литература. А известно е, че не е така нито във фашистка Италия, нито в националсоциалистическа Германия. Никола Вапцаров издава книжицата си „ Моторни песни ”. Издава и вестник - "Литературен критик" . Впрочем той официално се е водил „безработен”, но в действителност се е е трудил като работил като сътрудник и по-точно касиер на терористите. Поет касичка. Подпомага ръководителя на терористичните групи Цвятко Радойнов и е негов пръв приятел. Двамата заедно въртят едни чужди пари, предназначени за разгръщане на терористичната дейност у нас. Задачата на Никола Вапцаров е била да доставя тези мръсни пари до терористичните „ ядки ”. Той сътрудничи на “военния отдел ” на комунистическата партия, който се ръководи от Радойнов (с мутренски прякор “Васил ”). 

       В показанията си дадени пред съда поетът е прям: “Васил взе от мен 130 000 лв., с цел да ги предаде на Стареца. У мен останаха 180 000 лв., които съм раздал на следните лица.... ” И следват подробности: издаване на "лицата", споделяме на адреси и "тайни места". Изобщо пред съда Вапцаров се държи като предател на "своите". А "Стареца" е друг терорист - Антон Попов, когото днес президентът ни също е почел. 

      Бойка Вапцарова, съпругата на Вапцаров, която бе моя колежка в Института за литература при БАН, обичеше да споделя кои са били най-често посещаваните от нея и безработния Кольо скъпарски столични и варненски ресторанти. Впрочем едва пред съда Никола Вапцаров постъпва като български гражданин – признава участието си в терористичната група, казва си всичко и предава своите другари. Но това не е достатъчно да бъде оправдан. И той е осъден на смърт не защото е "македонски поет", както днес твърдят в Скопие, а защото е работил срещу България по време на най-жестоката световна война. Върховенството на закона не съди поезията. Това е работа на литературните критици и историци. Съдът има отношение към постъпките на гражданина. Преценява дали е нарушавал закона или не. 

  

       

    23 юли е денят, в който преди 81 години в София са разстреляни група терористи. Поредните терористи действали против отечеството ни. Благодарение на върховенството на закона българската държава е била защитена от голяма опасност. Нека да помним този исторически урок. И да не допускаме БСП - политически наследник на БКП, на власт.