Един от най-големите български народни певеци

 На 16 юли 1962 г., умира легендарният Борис Николов Машалов. Един от най-големите български народни певеци, известен изпълнител на песни от северняшката фолклорна област. Талантът му на уникален народен певец е забелязан от тогавашния директор на Радио София - Сирак Скитник. От 1937г. започва да пее по Радио София и едновременно упражнява занаята си. Той все повече се налага като ярък изпълнител на народната песен и получава покана от грамофонната фирма “Симонавия”. В “Симонавия” той е подпомогнат от професионални педагози. През 1952г. постъпва в ансамбъла на народната армия като солист. С ансамбъла посещава много страни – СССР, Китай, Унгария, Германия и други. След това сформира групата 'Наша песен' и се отдава изцяло на народната музика. Изнася концерти из цялата страна и в чужбина до смъртта си. Дейността на Машалов като изпълнител на народни песни е неделима от работата му на събирач. По време на пътуванията си, лични или служебни, той винаги търси народни песни, записва ги, полага старание веднага да ги заучи. В личния му архив има стотици писма с текстове на народни песни, изпратени от почитатели на любимия певец. За изключителния му талант е награден с званието Майстор на естрадното изкуство, орден Кирил и Методий II-ра степен, а посмъртно с орден Кирил и Методий I-ва степен. Най-хубавите песни на Борис Машалов са включени в компактдиска на "Балкантон"-"Заблеяло ми агънце". За него има три документални филма- "Легендата Борис Машалов" и "Пей ми песен"-на БНТ и "Неповторимият Борис Машалов" на телевизия СКАТ.

На 12г. Борис напуска родния си град Севлиево със семейството си и се преселват в София. Той и четиримата му братя се учат на бояджийски занаят.

При случайна среща с оперния певец Събчо Събев, Машалов получава покана да учи оперно пеене. По-късно именно Събев го съветва да се занимава само с народно пеене.

Борис Машалов умира на 16 юли 1962г., на 48-годишна възраст, следобяд около 17ч.

Сред най-известните му песни са:

- Заблеяло ми агънце;

- Атмаджа дума Страхилу;

- Мика мама дума;

- Мятало Ленче ябълка;

- Провикнал си е Никола;

- Мама Елка буди;

- Нигде се боляст не чува, майно ле;

- Недо ле, Недке хубава;

- Радка платно тъче;

- Засвирили са, Дойне, дор три гайди;

- Кехая вика из село;

- Либе, ако дойдиш, сега да ми дойдиш;

- Вино пият петдесет юнака;

- Китка ти падна, Дено;

- Дедо оре на могиле;

- Денчо буля си думаше;

На снимката : Борис Машалов с униформа на водолазна команда (от фонда на ИМ Севлиево)