НА ДНЕШНИЯТ ДЕН, 27 СЕПТЕМВРИ 1944 Г., Е УБИТ ВАРВАРСКИ

 НА ДНЕШНИЯТ ДЕН, 27 СЕПТЕМВРИ 1944 Г., Е УБИТ ВАРВАРСКИ, ГЕНЕРАЛ ГЕОРГИ ТАНОВСКИ. ГРОБЪТ МУ НЕ СЕ ЗНАЕ. 79ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ГЕРОЯ, КОЙТО ЦЯЛ ЖИВОТ СЕ БОРИ С НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА И КОЙТО НИ ЗАВЕЩА: КОМАНДИРЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ГОТОВ ДА УМРЕ ЗА ВОЙНИЦИТЕ СИ, ТЕ – ЗА НЕГО, А ВСИЧКИ ЗАЕДНО – ЗА РОДИНАТА!

Генерал Георги Тановски е пример за жертвоготовността, с която няколко поколения в следосвобожденска България изнесоха на плещите си епопеята на войните за национално обединение.

ТОЙ КАЗВА: "АКО ТРЯБВА ДА ИЗБИРАМ МЕЖДУ ОТЕЧЕСТВОТО И СЕМЕЙСТВОТО, ЩЕ ИЗБЕРА ОТЕЧЕСТВОТО!"

Роден на 15 юни 1883 г. в софийското село Макоцево, Георги Атанасов Тановски расте като будно и любознателно дете. Научава се да пише и чете още преди да тръгне на училище. Впечатлява учителите с ученолюбието си и те препоръчват на баща му Атанас Тановски да направи всичко възможно, за да го изучи.

Бащата, неук и много беден човек, с много лишения успява да изпълни заръката - момчето учи в родното си село, после в с. Новоселци, а от 1898 г. е в Първа софийска мъжка гимназия. Завършва я с добър успех. След това учителства около 8 месеца през 1903 г. и тогава за пръв път се сблъсква с грозното явление корупция. За да бъде назначен на учителското място в едно софийско село, кметът на селото му иска рушвет. Тановски отказва, влиза в открит конфликт с него и си спечелва враг. Тази непримиримост ще стане най-отличителната черта от характера на бъдещия генерал. Цял живот ще се бори с несправедливостта.

През 1903 г. Георги Тановски постъпва в Школата за запасни офицери в София. Ротният му командир, кап. Лазаров, оценява характера и качествата на младежа, насърчава го да учи във Военното училище и сам му написва атестация. Георги е приет в клона на Военното училище, намиращ се тогава в Княжево.

Военната професия става негова съдба, призвание и смисъл на живота му. Той е сред първите по успех и старание. На едно от полските занятия отново е пръв в изпълнението на учебно задание, но напрежението взема своето - за известно време трябва да се лекува от наченки на туберкулоза.

Завършва Военното училище през 1908 г. На 15 октомври е произведен в чин подпоручик. Изпратен е в град Самоков, в тамошния 22 пехотен Тракийски полк, в редовете на който ще извърви дълъг и славен боен път.

Назначен е за командир на взвод, а скоро след това е изпратен за началник на граничен участък на границата с Турция, в района от Белово до Рилския манастир, където тогава минава граничната линия. С чувството си за дълг и с грижите за бита на подчинените си, бързо печели уважението им. Веднага му прави впечатление разкошното здание на турската застава, докато нашата е мизерна колиба.

А когато научава, че солидната сграда е построена с помощта на наш генерал, търгуващ с дървен материал през границата, изказва открито негодуванието си от недостойното поведение на този висш офицер, а след това прави нещо дръзко и нечувано - подпалва тайно турската сграда със своите войници. Много скоро, през 1909 г., въпросният офицер е уволнен от армията и преведен в запаса.

При обявяването на Балканската война от 1912 - 1913 г. Георги Тановски, вече поручик (от 27 октомври 1911 г.), отказва предложената му длъжност бригаден адютант и поема командването на 7-а рота от 22 пехотен Тракийски полк. Полкът му е в състава на 7 пехотна Рилска дивизия, която е единствената българска бойна единица, действаща в Македония през Балканската война 1912-1913 г.

Още в първите дни на военните действия срещу Турция, Тановски се проявява като смел и инициативен командир, умеещ да взема правилни решения на бойното поле, допринасяйки за успешния изход на боя и спечелването на победата. Със стремителните си действия ротата му спомага за бързото овладяване на първите населени места при навлизането в района на Царево село (дн. гр. Делчево в Република Македония).

Дружината, в състава на която влиза и неговата рота, е изпратена към Кресненското дефиле, където да помогне за изтласкването на турските части, задържащи движението на нашите войски по дефилето в района на с. Крупник, Горноджумайско. Там младият поручик е изненадан от бездействието и нерешителността на някои свои началници в най-важния момент. Изказва открито критичното си мнение за това и за назидание е изпратен на опасна разузнавателна мисия. Той обаче изпълнява бляскаво задачата - открива, че противникът е отстъпил по течението на р. Струма на юг и по този начин пътят за движението на нашите части е открит. В нощен бой на 23 октомври 1912 г. ротата му със стремителна атака овладява железопътния мост при гр. Демир Хисар, което осигурява преминаването на частите на 3-та бригада от 7 пехотна Рилска дивизия и артилерията.

В епичните Булаирски сражения на Галиполския полуостров на 29 януари 1913 г., турците планират да излязат в гръб на българската армия тъкмо при позициите на 22 полк. Силите са неравни - две пехотни дивизии и части от опълчението срещу близо 6 турски дивизии.

В един критичен момент, когато нашите флангове се огъват под натиска, поручик Тановски събира около себе си група от около 50-60 отчаяни смелчаци, и с възглас "Който обича България - след мен!" и "На нож!", се хвърля в самоубийствена атака. Примерът му е заразителен, повдига духа на разколебаните защитници и внася смущение и хаос сред неприятеля.

Вражеската атака е отбита, настъпателният устрем на противника отслабва и позициите на полка са спасени. В ръкопашния бой Тановски е тежко ранен от куршум в устата - избити са му 18 зъба, челюстта е счупена, езикът виси откъснат наполовина. Паднал в несвяст и облян в кръв, той е сметнат за мъртъв и ротата се оттегля без него.

Щастлива случайност спасява живота му - спонтанна конвулсия, когато фелдфебелът се връща да вземе чантата му, показва, че е жив и той бива отнесен от подчинените си назад. Лекува се в руска болница в гр. Любимец. Пуснат е в домашен отпуск с не напълно заздравяла рана и поради бавно заздравяващата счупена челюст се храни почти единствено с мляко.

Когато на 16 юни 1913 г. избухва Междусъюзническата война, поручикът прекратява доброволно отпуска си и още недоизлекуван се завръща в своята част. Поема командването на ротата си в особено критичен момент.

Сръбските и гръцките армии настъпват към старите предели на България с цел да диктуват условията на мира в София. 22 пехотен Тракийски полк заема позиции в района на Калиманското плато, което държи пътищата за Кюстендил и София. Боевете, които предстоят, ще останат записани в златните страници на историята на българската бойна слава като "Втората българска Шипка".

В най-драматичните моменти на боя поручик Тановски е непрестанно в окопите сред бойците си, окуражава ги, пеейки патриотични песни. Защитниците успяват с точен огън да отблъснат многобройните атаки на четирикратно превъзхождащия противник. Самият той стреля по врага с пушката на убит войник.

В един особено напрегнат момент на боя на 6 юли 1913 г. при поручик Георги Тановски идва командира на единствената батарея, действаща в позициите на 22 пехотен Тракийски полк поручик Владимир Заимов с молба да прикрие батареята му, която също е в предните окопи и е останала без пехотно прикритие. Тановски заявява:

"СЪРБИТЕ ЩЕ ВЗЕМАТ ОРЪДИЯТА НИ САМО ПРЕЗ МОЯ ТРУП И ТРУПОВЕТЕ НА МОИТЕ ЮНАЦИ!".

Оръдията са спасени. Макар срещу неговия 22 полк да настъпват две дивизии, той спира сръбското настъпление към Радомир. За проявената изключителна храброст, инициативност и самопожертвувателност, проявени в Калиманските боеве, Георги Тановски е награден с два ордена - "За храброст" III-а степен и "Народен орден за военна заслуга". Заедно с Владимир Заимов и други командири е предложен за предсрочно повишение в звание "капитан".

По време на Първата световна война Георги Тановски, вече капитан, командва отново рота в 22 пехотин Тракийски полк. Отличава се с изключителна храброст и инициативност в боевете за гр. Велес в Македония на 23 октомври 1915 г. Когато силен картечен огън от здраво окопали се сръбски части прегражда пътя на нашите полкове, капитанът проучва чрез местен селянин тясна скрита пътека към вражеските позиции и ги изненадва със своите 250 войника, всеки с ръчна граната в ръка.

Паниката в сръбските окопи дава възможност на нашите полкове да се вдигнат и настъпят. За тая постъпка дружинният му командир иска даването му под съд "за своеволие и неподчинение", но това остава без последствия.

В периода 1916-1917 г. 22 пехотен Тракийски полк заема отбранителни позиции срещу англичаните по долното течение на р. Струма, южно от гр. Серес. Ротата му изгражда образцови отбранителни укрепления, сочени от командването като пример за извършването на фортификационните работи. И тук Георги Тановски остава верен на принципите си да полага ежедневни грижи за бита на своите войници.

В близост до ротните позиции изгражда баня за ротата си, каквато в другите участъци на позицията няма, организира малко стопанство в тила, където се обработва зеленчукова градина, там има и една млечна крава, млякото на която се използва за храна на болни войници.

През лятото на 1918 г. капитан Георги Тановски е назначен за командир на дружина в 57 пехотен полк, влизащ в състава на 9 пехотна Плевенска дивизия. Така съдбата предоставя възможност на Тановски да вземе участие в историческите боеве през м. септември 1918 г. при Дойран, наречени "Дойранската епопея", където 9 пехотна Плевенска дивизия нанася едно от най-големите поражения на британската армия през Първата световна война. По време на боевете капитанът и командваната от него дружина не допускат атакуващия противник да извърши пробив в позициите на участъка, който отбранява.

На някои места съзнателно допуска първите вериги от атакуващи англичани да се вмъкнат в окопите на изнесената предна позиция и подава сигнал до артилерията за откриването на убийствен преграден огън. Ефектът от стрелбата е унищожителен. Малцина от атакуващите успяват да се оттеглят назад.

След края на Първата световна война Георги Тановски е сред командирите, които остават в редовете на българската армия - значително съкратена по численост от постановленията на Ньойския мирен договор от 1919 г. Участва с други патриотично настроени офицери в укриване на оръжие и снаряжение от съглашенските комисии, пристигнали в България след края на войната, за да контролират изпълнението на клаузите на мирния договор.

Последователно е командир отново на 1-а рота от 22 пехотен полк, домакин на 40 пехотен полк, командир на дружина в 6 пехотен полк. През май 1919 г. е произведен в чин майор.

През 1920-1921 г. Георги Тановски е назначен за командир на граничен участък в района на с. Земен (сега град). Това става в момент, когато там се определя новата сръбско-българска граница. Той е в състава на смесената сръбско-българска комисия, която трябва на място да прокара граничната линия в неговия участък.

В района на българското село Ресен е предвидено граничната линия да се прокара така, че да остави водоизточниците, от които селото се снабдява с вода за пиене и за добитъка, в сръбска територия. Майорът успява да се пребори да останат в нашенско.

По време на тази си служба Георги Тановски се запознава с бъдещата си съпруга Радка Харизанова от Босилеград. От нейния род е поетът Емануил Попдимитров. Семейството има трима сина - Любомир, Атанас и Владимир.

През 1922-1923 г. Тановски е началник на бюро за записване на доброволци за българската войска, тъй като според клаузите на Ньойския договор наборната система в българската армия е премахната и е въведена платена военна служба.

Сред инициаторите е за построяване на дом-паметник читалище в чест на победите на полка във войните за национално обединение. Решава по един оригинален начин да накара много богат самоковски гражданин да внесе известна сума в бюджета на самоковската община за подпомагане на бедните. До семейството на този гражданин е изпратено анонимно писмо, писано на машина в щаба на полка, където с ултимативен тон се поставя искането за внасяне на въпросната сума. Макар че впоследствие инициаторът и авторите на писмото стават известни на командването на дивизията, резултатът е постигнат.

След комунистическия метеж от септември 1923 г. в много райони на страната върлуват т. нар. политически чети. Тановски се включва в борбата срещу тях, като по собствено желание прекратява отпуска си и поема командването на частта си, която действа в района на Панагюрско.

През 1928 г. е преведен в Щаба на армията, където е началник на секция по бойната подготовка. На следващата 1929 г. е назначен за командир на 6 пехотен Търновски полк. От 1931 г., вече полковник, награден през 1930 г. с ордена "Св. Александър", е назначен за комендант на столицата.

В края на 1931 г. е открита и пусната жп линията София - Макоцево. Реализацията на този проект, важен за населението от района, е и с участието на Георги Тановски, който никога не забравя родния си край и полага грижи за неговото стопанско и културно въздигане.

По време на акцията от 19 май 1934 г., с който Военният съюз поставя на власт правителство начело с Кимон Георгиев, Георги Тановски е водач на Военния съюз в софийския гарнизон (той е член на съюза още като командир на 22 пехотен Тракийски полк в Самоков). Твърдо отстоява независимостта на Военния съюз и се противопоставя на всякакви опити офицерската организация да бъде подчинена на политически кръгове или на Двореца. Обграден от доносници и интриганти, скоро става неудобен, следен е от политическата полиция.

След разпадането на Военния съюз в края на 1935 г., дните на Георги Тановски в армията са преброени. Той е освободен от длъжността командир на 1 пехотна Софийска дивизия и изпратен в Стара Загора, където поема командването на 8 пехотна Тунджанска дивизия.

През 1936 г., след 28-годишна вярна служба, той напуска войската, но без да прояви и най-малка следа от обида и огорчение. С излизането си в запаса полковник Георги Тановски е произведен в чин генерал-майор.

Отпуснатата му пенсия не стига за изхранване на семейството му и той отваря книжарница на ъгъла на бул. "Дондуков" и ул. "Г. С. Раковски". Но си остава същата "луда глава". В немското училище, където учи най-малкият му син Владимир, вижда изложена на витрина германска карта, на която новоосвободените територии във Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини са означени като "земи под българско управление", а не като част от държавата ни. Генералът от запаса чупи стъклото на витрината и пред погледите на немски офицери и гестаповци скъсва картата на парчета.

При англоамериканските бомбардировки на София през зимата на 1944 г. къщата му на ул. "Кадин връх" № 1 е разрушена и семейството се евакуира в родното му село Макоцево.

Идва 9 септември 1944 г. Тановски посреща спокойно събитията и смята, че няма за какво да се безпокои - не е вършил престъпления, не е участвал в преследването на нелегални, нито в братоубийствата. Но изглежда за него се сещат враговете му, останали засегнати от честната му и принципна позиция преди години. Сега те виждат удобен момент за разправа с героя от 3 войни, кавалера на 5 ордена за храброст и активен деец на Военния съюз.

На 27 септември 1944 г., о.з. генерал Георги Тановски е повикан с измама в V полицейски (вече милиционерски) участък, където е арестуван и повече не се завръща у дома. Същата нощ е откаран в района на гр. Елин Пелин - Вакарел и жестоко убит с други задържани. Убити са жестоко - с топори, секири, чукове и лопати. Физическите убийци са от партизанската бригада "Чавдар".

На 10 декември 1945 г. цинично е обявен от Софийския областен съд за "безследно изчезнал". Гробът на генерал Георги Тановски и до днес остава неизвестен.

ПОКЛОН ПРЕД ГЕРОЯ!