"Певецът на поробена Добруджа"

 На 30 септември 1945г. в София умира Добри Харалампиев Зарафов (1882-1945). Един от най-значимите български писатели, известен под псевдонима Добри Немиров. Наричан "Певецът на поробена Добруджа", защото в произведенията си възпява своя роден край, който в годините 1913-1916 и след това от 1919 до 1940г. се намира под румънска окупация. Председател е на Съюза на българските писатели в периода 1937-1940г. 

Той е роден на 3 февруари 1882г. в Тутракан, но веднага след раждането му, семейството му се установява в Русе. Впоследствие, Русе е отбелязван като родно място на писателя от неговите биографи.

През 1902г. започва да публикува в периодичния печат разкази с псевдонима Добри Немиров. През 1914г. издава първата си книга „Разкази“, с която бързо си печели славата на талантлив белетрист. По време на Първата световна война Немиров служи във военните редакции на списание „Отечество“ и „Военни известия“, вследствие на което издава книги с военни разкази — „Нови дни“ и „Разкази на редника“, в които рисува душевния потрес у българския войник от материалната и духовна разруха на страната.

Добри Немиров става „един от ратниците“ за установяване на добросъседски отношения между българския и румънския народ на почвата на културата. „Моята мисия е да извърша нещо за взаимното опознаване на между румънския и българския народ е мисия, продиктувана от въпющата нужда да се разчисти пътят към доброто и светлото. Аз не съм политик и не съм свикнал да се ползвам от средствата на политиката, но аз съм човек и знам колко ценни са добродетелите и честния и самоотвержен културоносител“. В трудните дни на изпитание за южнодобруджанци, в началото на 1930г., той посещава Добрич, Балчик, Каварна и Кюстенджа и изнася беседи на теми, чиито общ характер ги прави общодостъпни и полезни. Немиров става посланик на българската култура в поробена Добруджа.

В периода 1937-1940 е председател на Съюза на българските писатели.

След освобождението на Южна Добруджа, на 3 ноември 1941г., писателят посещава родното си място и възкликва: 

„Ах, Тутракан, Тутракан! Да имах тайнствената власт на чудодеец, ще замахна с ръка и ще те преобразя, както аз те желая. О, ти ще получиш онова сияние, което ти отреждат и животът и историята.“ 

На пристанището той е посрещнат от кмета на града Петър Друмев и от хиляди тутраканци с цветя. Същия ден Добри Немиров е провъзгласен за почетен гражданин на Тутракан, а в протокол №8 от 3 ноември 1941г. е отбелязано: „Славният в историята и красив в родните прелести Тутракан се гордее с недостижимите успехи, в сферата на поетично-литературните висини на своя син, обществеността му пожелава дълголетие, за да може още дълго да звънят златните струни на неговата лира, за да довърши всички недопети песни за неговия, за нашия прескъп Тутракан.“

След посещението на родния си град, Немиров за втори път посещава добруджанските градове Силистра, Добрич, Каварна и Балчик. Новите впечатления и преживявания на писателя в освободена Добруджа намират израз във вълнуващо написаните пътеписни разкази от цикъла „След свободата“, които заедно с тези от първото му посещение в 1930г. биват издадени под надслов „По равната земя. Из Добруджа“ /1942г./ Книгата е един затрогващ разказ за националната трагедия на Добруджанския край.