"Свидетелствам под клетва", за да знаете историята на споменатия майор Йорданов и какви достойни офицери бяха избити. Защото бяха български патриоти, а не московски слугинаж!

 Юлия ❤️ е публикувала тази покъртителна снимка, а аз добавям тук текста от книгата на Дянко Марков "Свидетелствам под клетва", за да знаете историята на споменатия майор Йорданов и какви достойни офицери бяха избити. Защото бяха български патриоти, а не московски слугинаж!

***

"Пред лицето на нахлуващата Червена армия, окупирала още предишния ден без всякаква съпротива от българска страна градовете Русе, Варна и Бургас, а на 9.ІХ.1944 г. – и Шумен, всички командващи структурните поделения на българската войска декларират своята солидарност.

 Единствено Първо щурмово артилерийско отделение от Бронираната бригада (въоръжението им беше тежко оръдие на гъсеничен лафет, добре бронирано, предназначено предимно за борба срещу противникови танкови части) под командата на майор Йорданов отказва да даде положителен отговор. 

Вместо това изпраща куриер-мотоциклетист с писмо до главнокомандващия генерал Иван Маринов, с когото майор Йорданов е бил в близки приятелски отношения. 

В писмото предупреждава, че Първо артилерийско отделение Щурмови оръдия се отправя на запад за присъединяване към германската армия и пътят му неизбежно води през „Орлов мост” и „Царя” към Сливница. Никой да не се опитва да се противопостави на това движение, за да не бъде окървавена столицата с българска кръв.

 Куриерът предава писмото във Военно министерство и получава от главнокомандващия следния отговор:

 „Приятелю Йорданов, моля те, не предприемай прибързани действия с възможно тежки и нежелани последици. Каня те на среща във Военното министерство, в която да обсъдим отечествените интереси в тези драматични дни, защото те ни заставят да действаме заедно... Чакам те!”

 Куриерът отнася и връчва отговора на своя командир майор Йорданов. Последният свиква офицерския състав на отделението и заявява, че той вярва на своя приятел и ще се отзове на поканата му за среща. 

Офицерите отговарят с протестни викове и гневни предупреждения: 

„Не отивайте, г-н майор! Това е коварна клопка! И Вие, и всички ние ще бъдем предадени в ръцете на новите властници!”

Майор Йорданов се усмихва приятелски, поглежда часовника си и казва:

 „Г-да, въпреки всичко аз отивам! Но ако след два часа не съм при вас отново, действайте както приятелството и офицерската ни солидарност ви диктуват. Довиждане!” 

***

"Майор Йорданов се отправя с мотоциклета от източните околности на столицата, където лагерува щурмовото артилерийско отделение, към Министерството на войната. 

Двата часа изтичат – нито командирът се явява в частта си, нито по друг начин дава знак за положението, в което се намира. 

Офицерският състав решава да действа. 

Две самоходни щурмови оръдия, заредени с пълен набор гранати и придружени от малък въоръжен войнишки състав за осигуряване на замислените действия за освобождаване на командира, поемат по „Цариградско шосе”, през „Орлов мост” и „Царя” към сградата на Министерството на войната.

 Този ден капитан Стайко Гуджев от 56-ти випуск няма служебен ангажимент, тъй като съвсем наскоро е издържал успешно конкурса за висше военно образование – Военната академия. 

Слушал е предаването на радио София и е разбрал, че нещо твърде важно се е случило в столицата. Запасва се в служебна униформа и въоръжение и се запътва към Министерството на войната, за да разбере какво става и какво той сам трябва да върши занапред. 

 Приближавайки сградата на министерството, кап. Гуджев вижда почти в непосредствена близост до нея две щурмови оръдия с насочени към първия й етаж дула и въоръжен войнишки състав, който препятства достъпа на гражданството в този периметър. 

Кап. Гуджев разпознава край едно от оръдията своя близък приятел поручик Петър Христофоров, който, както се оказва, ръководи акцията за освобождаване на командира майор Йорданов. „Форчик, какво става?!” 

Поручик Христофоров хвърля недопушената си цигара на земята и му отвръща: „Задържали са командира! Дадохме им ултиматум – още 5 минути и откриваме огън!”

В тоя момент прозорецът, който гледа от кабинета на военния министър към градинката, в която са разположени щурмовите оръдия с насочени към сградата на Военното министерство дула, се отваря. 

На него са застанали майор Йорданов и прегърналият рамената му главнокомандващ войската генерал Ив. Маринов .

 „Господа – обръща се майор Йорданов към офицерите на щурмовите оръдия, – благодаря ви за вашата солидарност и самоотверженост. Отечествените интереси обаче ми диктуват да остана в разположение на своя приятел, главнокомандващия генерал Маринов, за обсъждане и решаване на проблемите, които войнишкият ни и отечествен дълг ни повеляват. Приберете се в частта, успокойте хората и изпълнявайте заповедите и нарежданията на Главното командване!”

 Офицерите и войниците се качват на платформите на щурмовите оръдия и групата за действие се завръща в своя лагер. 

Часове по-късно по заповед на главнокомандващия отделението е отправено към старата западна граница на страната и се устройва на лагер в района на гр. Сливница. 

Още в следобедните часове майор Йорданов е задържан от следствено-инквизиционните органи, подложен е на изтезания, впоследствие съден и осъден на смърт от Новоселския състав на т.нар. Народен съд и разстрелян. 

 Фиг. ІІІ-2. Майор Йорданов (на първия ред в средата, с веригите) начело на подсъдимите от Народния съд – Новоселци.

***

Тази глава от книгата на Дянко Марков завършва с думите:

"Като изключим точните данни за Народния съд – 2730 смъртни присъди, историческата ни наука и статистика не разполага с данни за избитите без съд и присъда, умрелите в затвори и лагери, безследно изчезналите. В едно от последните изследвания на периода историкът Даниел Вачков говори за 20-25 хиляди души. 

Поклон пред паметта на жертвите на червения терор!"

Даниела Горчева

***

Това е снимката, която видях за първи път в книгата на Дянко Марков “Свидетелствам под клетва”. Г-н Марков ми подари снимката. Преживявам я всеки път, като я видя. Умирам. Стои на бюрото ми. Казва всичко за всички диктатури, вкл. и “диктатурата на пролетарията”, избила цвета на нацията ни. На гърба г-н Марков е написл: Окованите във вериги офицери, осъдени на смърт от Новоселския народен съд, начело с майор Йорданов, командир на Първо артилерийско щурмово отделение към Бронираната бригада. 

Вейте руски знамена, родоотстъпници...

Юлия Берберян