ЗА ЕДНО „СЪСТЕЗАНИЕ“ И ТАРИКАТСКОТО НАМИГВАНЕ С ОЧИ*

 ЗА ЕДНО „СЪСТЕЗАНИЕ“ И ТАРИКАТСКОТО НАМИГВАНЕ С ОЧИ*

  Мирчо Спасов разказва за първите дни след 9 септември:

      „Партията разпореди преди народния съд да се поизчистят колкото се може повече врагове, че после с присъдите ставало бавно. Така всяка нощ пред разпределителя – Дирекция на полицията на „Лъвов мост“, пристигаха каруци с хора от града и селата, камиони „Опел блиц“ от провинцията, използваха се и влакове. Аз пращах арестантите първо в мазето, там ги описвахме, след което ги качвахме на камионите. Откарвахме ги към Радомирско. Там на нивята ни чакаха местни момчета, които разполагаха с много патрони – „опушкваха“ ги и набързо ги зариваха. Около сто нощи пращахме по пет камиона, по двайсет на камион, това ще е някъде към десет хиляди."

      "Всяка нощ в малките часове ходех да докладвам на Живков в щаба, който се намираше в мазето на читалище „Славянска беседа“ на ул. „Г.С.Раковски“. Там се даваха разпоредбите и мунициите. Досегът ми с другаря Живков беше много специален. Всички знаеха какво върша и ме отбягваха, поради което той ми каза да не се приближавам до него, все едно няма нищо общо с мен. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигне ми и това значи да продължавам… Абе, мокра работа, другарите не искаха да се цапат, но нали някой трябваше да я свърши.“

Тодор Живков, който също оглавява подобна група, му предлага съревнование:

„При един такъв случай др. Тодор Живков каза: „Мирчо, дай ние с тебе да организираме първото съревнование в България след нейното Освобождение.“ В какво ще се изразява съревнованието, кой по-добре ще изпълни поставените задачи. Като се приключи накрая ще се даде оценка и ще се излъчи победител. Разбира се, схванах бързо и казах „добре“.

      По-късно, някъде към края на септември, при една подобна среща др. Живков предложи да отчетем съревнованието и разбира се приех, но казвам: „А бе ти ще ме друснеш сега, ама ха да видим“. Присъстващите започнаха да се смеят. От това едва ли не неловко започнах да се чувствам, едва ли не като победен. Другарят Живков с присъщото му настроение и открита усмивка на лицето каза: „Недей, сега няма победител, давам оценка, че сме наравно, а по-нататък ще се състезаваме за победител“... Другарят Живков ми намигна, какъвто навик имаше, излязохме и продължихме работата си доволни и ентусиазирани.“

* Наско Мандаджиев. 1944 г. и червените разстрели! Интервю с ген. Мирчо Спасов, budnaera.com.

 * ЦДА – ф. Сп. 2196, из спомените на Мирчо Спасов, desehistory.com.

          Мирчо Спасов 

Яшар Замфиров Маруцин или Замфир Яшаров Маруцин ?