Посещението на царя въ Скопие и мѣстното население

 "Посещението на царя въ Скопие и мѣстното население

 На 3 октомври 1942 г., се разнесе новината, че царьтъ ще пристигне въ Скопие. Интересътъ у населението къмъ това събитие бѣше голѣмъ. Нашата хазайка каза на жена ми нѣкакъ си въодушевено: „Мари Ано! Царотъ келъ да дойде, ихъ, да мога дѣ го видамъ нашиотъ царь каковъ йе!"

На слѣдния день площадътъ бѣше още отъ рано ограденъ отъ кордонъ наши войници, стоящи гѫсто единъ до другъ. Движението къмъ стария мостъ, къмъ старата чаршия и къмъ площада бѣ спрѣно. Хората обикалѣха и минаваха Вардара прѣзъ дървеното мостче по-горѣ отъ каменния мостъ и прѣзъ много по-далечния по-долу, бетоненъ, модеренъ мостъ. Народътъ започна да се трупа задъ кордона още слѣдъ очистването на площада. Ние съ жена ми и дѣцата заобиколихме и се качихме въ музѣя, сградата на който вмѣсто съ керемиденъ покривъ, завършваше съ широка тераса. Тамъ се настани цѣлиятъ персоналъ, чиновницитѣ отъ Търговската камара и мнозина познати. Къмъ 10 часа се раздаде команда - подготовка за пристигането на височайшия гостъ и недълго слѣдъ това по моста мина открита лека кола и още една друга слѣдъ нея. Въ първата, до шофьора изправенъ стоеше царьтъ. Раздаде се спонтанно „ура" отъ народа задъ кордона, което „ура" като че ли нѣмаше да има край. Въ втората кола имаше висши офицери. Когато колитѣ спрѣха насрѣдъ площада, царьтъ се опита на нѣколко пѫти да говори и овациитѣ спрѣха. Тогава той започна съ поздравления къмъ скопскитѣ граждани и изказа радостьта си, че има възможность да бѫде между населението на този отдалеченъ български край. Ново „ура" заглуши думитѣ му. Народътъ задъ кордона бѣше натѫпканъ така, че яйце нѣмаше кѫдѣ да се хвърли, както се казва. Но по едно врѣме първитѣ редици напънаха, натиснаха гѫстата редица на кордона, който започна да се огъва. Офицеритѣ отъ мѣстната военна часть тръгнаха ядосани да възпратъ прѣдстоящото скѫсване. Царьтъ имъ махна съ рѫка да не се грижатъ за това. Не слѣдъ много кордонътъ се скѫса не на едно мѣсто, войницитѣ бѣха повлѣчени отъ народната вълна. И този народъ - мѫже, жени, стари и млади, облечени празднично, съ „ура" се струпа отъ разни страни около колата на царя. И той ся-кашъ бѣ изскубнатъ, като дърво отъ корена му, и бѣ понесенъ на рѫцѣ по площада отъ гѫстата тълпа съ нескончаемо „ура". И така не минути, а повече отъ половинъ часъ... Човѣкътъ нито можа, нито бѣ нужно да доизкаже словото си. Всѣки мѫжъ, всѣка жена правѣше неимоверни усилия да се доближи до него, поне да го докосне съ пръсти. Антуражътъ му остана като вкамѣненъ въ колитѣ си. Какво изпитаха въ първия моментъ тия хора не зная, но скоро бѣха явно зарадвани и само слѣдѣха съ очи какъ височайшиятъ гостъ на Скопие бѣ носенъ като дѣте правъ надъ главитѣ на народа. Отъ високата тера-са на музѣя можехме да наблюдаваме отлично това незабравимо народно ликуване. най-послѣ царьтъ отново се качи на царската ко-ла. Изправи се до шофьора, благодари сърдечно за посрѣщането, което го развълнувало до сълзи (това вече при затихнали „ура" и глѫчка) и съобщи, че иска да обиколи съ колата си града и ще продължи за Велесъ.

Доволенъ, съ ново „ура" народътъ се разстѫпи откъмъ Военния клубъ и колитѣ заминаха край Вардара откъмъ гимназията и по-на-татъкъ къмъ манастира въ Нерези. Народътъ дълго врѣме не се разне-се, а коментираше, сподѣляше впечатленията си, радостьта си, нѣ-кои бършеха очитѣ си отъ появилитѣ се неволно радостни сълзи по тѣхъ. Особено радостни и задоволени бѣха онѣзи, които бѣха успели да се докоснатъ до царя. Това се чуваше изъ тълпата, кога-то си пробивахме пѫть съ дѣцата за къмъ дома.Като стигнахме у дома, видѣхме на двора хазяитѣ Жарновски да палятъ огънь, за да топлятъ за нѣщо вода въ единъ голѣмъ черенъ котелъ. Хазяйката се затича къмъ насъ, срѣщна жена ми, прѣ-гърна я и като опиянена повтаряше:

- Господжо Ана, ама колко съмъ щастна, ама колко съмъ щастна, го видовъ и го фативъ за дреата царотъ! За дреата го пипнавъ! Ама колко съмъ щастна, не знаешъ! Царотъ, ма, царотъ.

Не се съмнявамъ, че посрѣщането е било не по-малко въл-нуващо, искрено, сърдечно, радостно наврѣдъ по градоветѣ и села-та, гдѣто е спиралъ този невзраченъ конвой отъ двѣ коли съ единъ царь.И човѣкъ се чувстваше дѣйствително гордъ и щастливъ като българинъ при тая гледка. Ехъ, само да се махнатъ тѣзи чужди войници, си мислѣхме.Така стана царското посрѣщане отъ народа - безъ рѣчи, само съ чувства!"