До края на живота си, Яворов другарува и кореспондира с водача на ВМОРО Тодор Александров

 На 29 октомври 1914 година, в София се самоубива световният поет Пейо Яворов. Това е последното негово писмо до другаря му, Тодор Александров. До края на живота си, Яворов другарува и кореспондира с водача на ВМОРО Тодор Александров, а също и изпълнява негови поръчки. Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на Яворов, именно от него. Дългогодишното им приятелство е крито дълги години от комунистическата историография.

********************************

 “Драги Тодоре,

Прости ми ти, нека ми простят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук.

Ще легна при моята мила Лора.

Целувам те, дълбоко трогнат от грижите, които положи за мене през дни на големи изпитания. Благодаря за тия деветстотин лева помощ от организацията, без които отдавна бих умрял от глад, наместо от куршум, както ми приляга.

Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с една най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: “Поздрав от нашата майка мъченица – тя вече е щастлива!”

Предай моите сърдечни поздрави на домашните си!

Горещо стискам ръцете на Христо Матов и Хр. Татарчев и Ал. Протогеров.

Целувам те. Сбогом

Твоя Пейо

В тия дни на терзания, аз не можах да подредя разписките. Моля те нареди да стане, както намериш за добре!

Същи”

********************************

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на 20 век. Използва псевдоними като Джемо, И. Крачев, Отело, Пейчо.