Той е хайдутин, войвода на ВМОК и депутат от XVII Народно събрание.

 На 2-ри октомври 1918г., издъхва Дончо Златков известен още като Дедо Дончо войвода и Пиринския цар. Той е хайдутин, войвода на ВМОК и депутат от XVII Народно събрание.

  Дончо Златков е роден в планинското село Пала̀т, Свети Врачко ( в наши дни - Сандански) . Син е на Златко войвода - хайдушки предводител и участник в Кресненско-Разложкото въстание. От 1884 година действа с чета из Пирин и Малешевската планина и се занимава главно с разбойничество. Участва в Четническата акция на Македонския комитет през 1895 година. През 1901 година под въздействие на Стойко Бакалов се присъединява към ВМОК. Четата му се поддържа с храна, облекло и въоръжение от Кюстендилското македоно-одринско дружество. През лятото на 1901 година по време на аферата „Мис Стоун“, Златков напада четата на Яне Сандански при село Тросково с цел да отвлече американските мисионерки. Войвода е на чета в Горноджумайското въстание през 1902 година. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година действа с чета в Серския революционен окръг. След въстанието остава в Петричко и продължава борбата с турците.

  През Балканската война от 1912-1913 година Дончо войвода е начело на доброволческа чета № 42, числяща се към Македоно-одринско опълчение с численост 92 четници, действаща в помощ на българската армия в Петричко. Води сражения при Рупелското дефиле, Сенокос, Градево и други. По едно и също време четите на Дончо Златков и Яне Сандански влизат в Солун.

  През 1914 година Златков е избран за народен представител на Петрички район в XVII Народно събрание

  Любопитен факт е, че Пиринския цар подписва заповед свързана с морала на жените в село Цапарево. В обръщението до всички жители на селото Дончо забранява на момите да се закачат с турците, да говорят с тях, както и да излизат от домовете си вечер след като слънцето се скрие. В писмото открито се заявява, че забранява к*рвалъка на цапаревските моми и невести.