Един от най-значимите български военни, офицер (генерал от пехотата), министър на войната на България през 1915г. и главнокомандващ на действащата армия по време на участието на България в Първата световна война от 1915 до 1918г.

 На 1 ноември 1949 година, умира славният генерал Никола Тодоров Жеков. Един от най-значимите български военни, офицер (генерал от пехотата), министър на войната на България през 1915г. и главнокомандващ на действащата армия по време на участието на България в Първата световна война от 1915 до 1918г.

Той е роден на 6 януари 1865г. (25 декември 1864г. стар стил) в Сливен. Първоначално учи в родния град, след което продължава образованието си в мъжката гимназия в София. През 1883г., след успешно издържан приемен изпит, става юнкер във Военното училище в София.

Във връзка с подготовката за Сръбско-българската война (1885), на 9 септември 1885г., военния министър генерал-майор Кантакузин издава приказ, съгласно който всички юнкери от втория специален клас се зачисляват със звание портупей-юнкери в частите на войските. Почти месец по-късно, на 6 октомври с височайши указ юнкерите и възпитаниците на Военното училище се уволняват в отпуск до 1 януари 1886г. и им се разрешава да постъпват като доброволци в армията като унтерофицери.

Младият юнкер Жеков кандидатства за доброволец, но комисията го отхвърля, преценявайки неговото физическо състояние. Заедно с други юнкери от Военното училище се отправя към Пловдив и с разрешение на командира на Ямболския отряд подполковник Филов са зачислени към 2-ри Сливенски резервен полк, където Жеков е назначен за ротен командир. Заедно с полка си заминава за Елхово, който по-късно е изпратен като резерв на бойната линия Цариброд-Пирот и стои на разположение на главното командване. Скоро е сключено примирието и полкът без да участва във военните действия се връща обратно в Сливен и бива разформирован, а юнкер Никола Жеков се завръща във Военното училище за да продължи обучението си.

През 1886г. участва в детронирането на княз Александър I Батенберг, за което е разжалван в редник и пратен в 12-ти пехотен полк, впоследствие амнистиран, завършва Военното училище. Произведен е в първия офицерски чин подпоручик (1887), след което служи във 2-ри артилерийски полк в Шумен, а по-късно във Враца. Ген. Никола Жеков е офицер от 8 випуск, произведен на 27 април 1887г. Випускът е наречен Регентски, защото е произведен по време на регентството. На 5 място е в списъка на випуска. на 1 място е Михаил Бобошевски, завършил Николаевската академия на ГЩ в СПб, на 2 място е Петко Цъклев, на 3 място е Владимир Вазов, на 20 място е Константин Жостов, на 25 място - Иван Колев, на 45 - Александър Протогеров. 25 души от випуска стават генерали. От 1 випуск генералите са 65.

На 18 май 1890г. е произведен в чин поручик. На 2 август 1894г. е произведен в чин капитан и малко по-късно е изпратен в Торинската генералщабна академия, която завършва през 1898г. След завръщането си в България служи в щаба на армията, на 1 януари 1901г. е произведен в чин майор и малко по-късно е прехвърлен в Школата за запасни подпоручици в пехотата, на която е началник от 1903г. до 1910г. Като майор изпълнява и длъжността инспектор на класовете във Военното на Н. Величество Училище, където преподава военна педагогика и ръководи тактическите занятия на юнкерите. На 18 май 1909г. е произведен в чин полковник. През 1910г. е назначен е за началник на 1-ви пехотен софийски полк, като с.г. е прикомандирован временно да изпълнява длъжността началник на отделение при щаба на армията, след което от 1911г. отново се връща като командир на 1-ви полк. През март 1912г. е назначен за началник на Военното училище, а същата година придружава престолонаследника княз Борис на германските императорски маневри.

През Балканската война (1912-1913) Никола Жеков е началник-щаб на Втора армия, която действа срещу Одрин.

По време на Междусъюзническата война (1913) се разболява тежко, което попречва на участието му, като при демобилизацията след войната е назначен за началник-щаб на окупационните войски в Западна Тракия.

През 1913-1914г. полковник Жеков участва в дипломатическа мисия в Цариград, която води преговори за военна конвенция между България и Османската империя. След това е помощник-началник на Щаба на войската (1914-1915) и командир на Осма пехотна тунджанска дивизия (май 1915). На 2 август 1915г. е произведен в чин генерал-майор. От 19 август до 4 октомври 1915г. Жеков е министър на войната, след което по личното настояване на цар Фердинанд I е назначен за Главнокомандващ на действащата армия.

Никола Жеков работи за намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Под негово ръководство през Първата световна война (1915-1918) българската войска воюва 3 години на Северния и Южния фронт. На 13 октомври (6 октомври стар стил) 1916г. е произведен в чин генерал-лейтенант за бойни отличия.

През 1918г. заболява тежко и на 8 септември заминава на лечение във Виена, където го заварва Солунското примирие и заповедта за уволнението му. Преминава в запаса на 4 октомври 1918г. Няколко години остава в изгнание в Германия и Австрия.

На 21 октомври 1921г. се завръща в България и е осъден като виновен за Втората национална катастрофа от Третия държавен съд през същата година на 10г. затвор. След почти три години е амнистиран и излиза от затвора през 1924г.

След излизането си от затвора генерал Никола Жеков се отдава на научна и литературна дейност, като написва книги на чисто военни теми и мемоари. От 1931г. чете лекции във Военната академия. От 30-те години се изявява като идеолог на идеите за национална общност и безпартийно управление. На 6 май 1936г. е произведен в чин генерал от пехотата, избран е за почетен председател на Обществото на кавалерите на Ордена „За храброст.

На 23 юли 1940г. по покана на Адолф Хитлер генерал Никола Жеков като главнокомандващ Българската армия през Първата световна война, посещава Западния фронт от Първата и Втората световна война. Същият ден Жеков е официално приет от военния комендант пред кметството на Ньой, и пред построената специално за целта на посещението почетна войскова част е издигнато българското знаме, а в залата в която е извършено унижението на България, командващият Българската армия в предходната световна война се разписва в Златната книга на общината. С този външно манифестиран акт, започва реабилитацията на българската войнска чест след поражението от 1918г. със сключването на Солунското примирие на Солунския фронт, което е подписано и в резултат от избухналото предходно войнишко въстание.

През септември 1944г. Никола Жеков емигрира в Германия, опасявайки се от политическо преследване. На 1 февруари 1945г. е осъден на смърт от Народния съд, но присъдата му не е изпълнена, тъй като не е в България и се води в неизвестност. Умира на 1 ноември 1949г. във Фюсен, Бавария.

На 7 ноември 1992 г. костите му са пренесени във Военния мавзолей-костница в София. Удостоен със званието почетен гражданин на Кюстендил на 16 май 1917г.