Той е сред най-храбрите български летец-изтребители, загинал във въздушен бой, един от легендарните защитници на небето на България през Втората Световна война (1941-1944).

 На 24 ноември 1943г., само на 23г., по време на бомбардировка над София, геройски загива Мито Симеонов Дисов. Пада край водите на река Искър, след като е отсякъл с крилото на машината си, опашката на самолет - „летяща крепост“ сееща бомби и смърт над България. Той е сред най-храбрите български летец-изтребители, загинал във въздушен бой, един от легендарните защитници на небето на България през Втората Световна война (1941-1944).

Роден на 1 май 1920г. в с. Боровци, Монтанско. Възпитаник е на Берковската смесена гимназия. Служи като летец-изтребител в гр. Карлово, летище „Марино поле”, с командир полковник Вълков.

На 13 декември 1942г. България обявява война на САЩ и Англия. На 1 август 1943г. летящите крепости са над София. Остров Сицилия е в ръцете на американско-английските войски, а България вече изпитва наказателните мерки по въздух.

Още след първия бой се преценява, че ще е по-добре самолетите да са по-близо до София и част от трети орляк на VI авиополк се прехвърля в Божурище. В него е и поручик Дисов. Променена е и тактиката - не само влизане в бой срещу идващите англо-американски самолети, но и атакуване поединично на връщащите се от Плоещ бомбардировачи.

Въздушен бой и смърт

На 24 ноември 1943г. във въздушен бой над София на 7 километра височина българският изтребител „Месершмит 109 - Густав” с летец Мито Дисов пада край водите на река Искър, след като е отсякъл с крилото опашката на самолет - „летяща крепост“.

Иван Давидков описва картината:

„Бяха се събрали хора от цялото поречие. Държаха свещи и пламъчетата стояха прави, като нарисувани във въздуха, защото нямаше никакъв полъх... Какво беше събрало тук, в часа на свечеряването, толкова много хора? Дали преклонението пред подвига на тоя 23-годишен момък, дали любопитството, че за първи път присъстват на такава процесия, когато погребват изгорял човек, или ги събираше съжалението към неговия баща - инвалид от Европейската война, когото всички познаваха и тачеха?”...

От гарата до църковния двор, където е бъде погребан летецът, ковчегът е носен на рамене от хора, между които е и първият учител на покойника.

„Учителят,като залиташе из ямките на разровената селска улица, се смути, защото не усети върху раменете си никаква тежест. Дали другите бяха по-високи и поемаха върху себе си товара на смъртта? Не - те също вървяха без никакво усилие, сякаш не държаха обкован със сребриста ламарина ковчег... Толкова малко ли от себе си връщат на земята летците? Всичко друго на кого дават - на звездите, на вятъра, на изгревите и залезите?...”

До главния вход на храма „Св. Троица” е гробът му. На надгробния паметник от черен мрамор има надпис: „Поручик Мито Симеонов Дисов - летец-изтребител, загинал във въздушен бой. 1.V.1920г. - 24.XI.1943г.”