На 27 ноември 1919г., се подписва позорния Ньойски диктат - престъпното безумие обрекло милиони българи на робство

 На 27 ноември 1919г., се подписва позорния Ньойски диктат - престъпното безумие обрекло милиони българи на робство, страдание и разпокъсало страната ни на парчета между съседите ни.

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини - села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа. От България са откъснати територии с обща площ 11 278 кв. км. На Кралството на сърби, хървати и словенци са придадени Струмишко (още едно парче македонска земя) и Западните покранини – Босилеград, Цариброд, 18 села от Трънско и Знеполско и 8 села от Кулско. Западна Тракия остава под обща съглашенска окупация и малко по-късно е предадена на Гърция. 

Население от половин милион българи е наречено от Белград като „чисто сръбско”. Относно Западна Тракия - без значение остава българският контрааргумент, че липсва промяна в етническата характеристика на областта и България е лишена от беломорски излаз. Именно в този период започват големите фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони

Безпомощността на Българската държава се използва безмилостно от нейните тогавашни съседи. Съгласно Ньойския мирен договор от България са откъснати Западните покрайнини с територия общо 1 545 кв.км и с население 64 509 души. От него 54 758 са българи! Това население живее в два града, три пазарни средища и 118 села. В откъснатите територии има 115 училища, 6 прогимназии и една гимназия, в които преподават 269 учители и учат 7 892 ученици. В Западните покрайнини има 45 български църкви с 42 свещеници. Така се очертава наречена от журналистите "черната граница". Тя разсича 25 български села — Груинци, Стрезимировци, Петачинци, Банкя, Врабча, Долна Невля, Ресен и др., като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, пътища, семейства, роднини и приятели. Българското население посреща с бурни протести решението от Ньой. Западни покрайнини или по-рядко Западни български покрайнини е политико-географски и исторически термин, утвърдил се в България след Първата световна война, за да обозначи териториите, откъснати от българската държава по силата на Ньойския мирен договор и присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929г. Кралство

Югославия).

От отделените територии в следващите 3 години в България пристигат стотици хиляди българи бежанци. 600 хиляди българи остават отвъд граница.