Висш български духовник, народен будител и общественик от Прилеп. Един от водачите на движението за Българска църковна независимост

 На 1 ноември 1922г., в Стара Загора умира Методий Йовчев Кусев или Кусевич. Висш български духовник, народен будител и общественик от Прилеп. Един от водачите на движението за Българска църковна независимост от гръцката патриаршия и национално обединение със съществен принос за защитата на българската кауза пред великите сили по време на Източната криза от 1876-1878г. Наречен от Димитър Талев: „Най-великият българин, когото е раждала македонската земя!”. Като протосингел на Екзархията, Кусев прави много за утвърждаването на българщината в Македония непосредствено след Берлинския договор. След Първата световна война, Кусев се опитва да въздейства върху победителите за справедлив мир. На 14 март 1919г. той отправя призив към американския президент Удроу Уилсън да не допуска трайното откъсване на Македония и Добруджа от България с бъдещия мирен договор. Димитър Талев увековечава Методий Кусев като прототип на Лазар Глаушев. В романа „Железният светилник“ е описана реална случка на бунт, който Кусев вдига още в младежките си години срещу гръцки свещеници в Прилеп.

След погрома на България в Междусъюзническата война в 1913г. и окупирането на по-голямата част от Македония от Сърбия и Гърция, Методий Кусев издава в Чирпан книгата „Македония в своите жители само сърби няма“. В основата на книгата е диспут за характера на македонското население, който Кусев води през януари 1890г. в Санкт Петербург със сръбския дипломат Джордже Симич. Според български източници Методий така убедително отхвърля сръбските претенции пред членовете на Руското имперско географско дружество, че предизвиква оставката на бъдещия сръбски министър-председател от посланическия пост в Русия. Близо четвърт век по-късно, тезите от този диспут са допълнени в книгата с етнографски, исторически и географски аргументи за присъединяване на Западна Македония към България. В нея се доказва българщината на славянското население в Македония и се отхвърля „угнетителното и отвратително поведение“ на новите сръбски власти във Вардарска Македония, които се стремят да обявят македонските българи за сърби.

Добри Ганчев пише за Методий Кусев:

„Безскрупулен е Методий. Пред нищо не се спира, кога е въпрос за общото дело... Волята у Методий от стомана скована. Неуморна, никакви препятствия не я спират. Даже и здравият разум. В очите на остепенните хора минава за лудничав... Патриотизмът у Методия минава границите на разума. Дали тази му любов към Македония не е народностен фанатизъм? Търси българи в Албания, в Епир, в Призренско. Село българско да не остане извън пределите на родната църква. Жесток до изуверство и към верски и народни противници, ризата от гърба си дава на тези, които протягат ръка към него... В моите очи Методий Кусевич е фанатик от средновековен тип. Таквизи са и мнозинството от съвременниците му македонци. Измряха в непосилна борба.“

**Като старозагорски митрополит от 1896 до 1904 и от 1920 до 1922г. е виден участник в обществения живот на града, основател на парка „Аязмото“. Автор е на много статии и брошури по църковни и национални въпроси. **

Роден е през септември 1838 или 1840г. в големия български македонски град Прилеп със светското име Тодор (Тоде) Йовчев Кусев. Той е шесто дете в семейството на търговеца на тютюн Йовче и жена му Екатерина. Родителите на Тодор умират рано. Той и братята и сестра му са отгледани и образовани от съграждани. Братята му Гьорче и Константин развиват широка търговска дейност и се замогват. Племенникът му Георги Кусев е виден български индустриалец. Тодор завършва първоначално образование в родния си град в частното училище на хаджи поп Костадин Дингов, а след това гръцката прогимназия. В 1867г. открива неделно българско училище и основава българско читалище в родния си Прилеп. Тодор Кусев взема участие в организирането на еснафските сдружения в града, прогонването на гъркоманите от църквата и училището и основаването на българското читалище „Надежда“ и неделното училище. Кусев става един от водачите на българското църковно движение в Прилеп, като е водач на партията на младите в Прилепската българска община. При раздялата с гъркоманите, които в 1871г. си построяват нова църква, Кусев заявява в реч в българската църква:

„Анатема да бъде на оня българин, който би помогнал с нещо за постройката на гръцката църква, и който би пристъпил прага ѝ.“

Кусев е делегат на Пелагонийската епархия на Първия църковно-народен събор в Цариград през 1871г. Още на третото подготвително заседание Кусев обосновава правото на делегатите от епархиите в Македония и Тракия, неупоменати във фермана за основаване на Българската екзархия, да участват в събора. Според Кусев македонските българи участват от самото начало в българската църковна борба и имат право на глас за устройството на Екзархията, в която ще влязат:

„Как да не ги приемеш сега като са дошли? Да ги изпъдим ли? Не! Народът ще ни похвали. Те са българи, затова трябва да ги приемем. Самото им дохождане показва, че са българи, и че искат да са българи; ако ни каже някой, че не са българи, ний ще кажем: ето ги, на ги.“

Речите на Кусев и Гаврил Кръстевич карат мнозинството на събора да одобри приемането на всички избрани от народа представители на неупоменатите във фермана епархии.

Кусев участва в комисията на събора, която прави промени в границите на екзархийските епархии. Заема се с изработване на Правилник за реда и управлението на Прилепската българска църковна община, слага архива в ред, организира избор на ръководство и водене на протоколна книга. Участва и в избирането на първия български екзарх Антим I на 16 февруари 1872г. След това Кусев преподава в българското училище в Цариград от 1872 до 1873г. Влиза в екзархийския съвет, учреден през декември 1873г. на мястото на разпуснатия Църковно-народен събор.

Кусев работи упорито за прилагане на член 10 от фермана за Екзархията и за изпращане на български митрополит в Пелагонийска епархия, смятана все още от местните власти за патриаршеска. В постъпките си пред османското правителство той се мотивира с големи злоупотреби в епархията. Заедно с Найден Геров Кусев посещава великия везир, който вследствие разрешава на екзарха да подаде такрир (официално обръщение). В резултат на действията на Кусев, Високата порта заповядва на управителя в Битоля да се съобрази с българската църковна йерархия и с тези, които я представят, и да се старае:

„Българите да бъдат твърде много задоволявани и да бъдат бащински закриляни от тормоза и другите постъпки на Патриаршията.“

Методий Кусев като архимандрит.

На 4 април 1873г. по настояване на Антим I Тодор Кусев е подстриган в монашество под името Методий. Кусев е подстриган от Пелагонийския митрополит Евстатий в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград. Скоро след това Методий става йеромонах в Пловдив. На 24 ноември същата година е ръкоположен за архимандрит и е назначен за протосингел на Пловдивската митрополия, на който пост остава до 1880г. Методий описва в своите неиздадени „Възпоменания от Българското Възраждане“ пребиваването си в Пловдив и събитията от този период. Докато е в Пловдив, архимандрит Методий организира стопанския живот на епархията с изграждането на взаимоспомагателни каси в противовес на лихварството.

По време на Априлското въстание архимандрит Методий се застъпва пред турските власти в защита на разбунтувалите се села и предотвратява второ клане в Перущица. Заедно с пловдивския митрополит Панарет, епископ Гервасий Левкийски и дякон Максим Пелов събира сведения за издевателствата, извършени над българското християнско население при потушаването на въстанието, и ги пренася тайно в Цариград през май 1876г. Начело на създадената от Екзархията „Народна комисия“ (в която влизат още Константин Величков, Георги Тишев, Стефан Панаретов и Иван Славейков), архимандрит Методий обработва събраните свидетелства в изложения до дипломатическите представителства и кореспондентите на европейските вестници в османската столица. Резултат от това е статията на Едвин Пиърс от 23 юни в опозиционния лондонски вестник „Дейли Нюз“ за жестокостите над българите, последвана от Цариградската конференция на Великите сили.

Методий Кусев е инициатор на писмото на Антим I до санктпетербургския митрополит Исидор, върху което руският император Александър II собственоръчно написва като резолюция на 12 август 1876г. „Да се освободи България“. В качеството си на посредник между Екзархията и българските делегати пред Великите сили, в края на август Методий Кусев внушава на Марко Балабанов и Драган Цанков:

„да се иска непременно автономия... България с Южна (Тракия) и Западна (Македония) България.“

Народната комисия, ръководена от Кусев, е в основата на проекта за устройството на бъдещата българска автономна област, която е представена заедно с карта и етнографска статистика на пълномощниците на големите европейски държави на Цариградската конференция (23 декември 1876г. - 20 януари 1877г.). Методий Кусев и Георги Груев оглавяват събирането и обработката на статистическите сведения, които са публикувани като подлистник в цариградския френски вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно и като отделна брошура, озаглавена „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“. Съдейства за демонстративното отсъствие на Антим I от официалния дипломатически прием на Високата порта по случай новата турска конституция, с което се изразява несъгласието на българите с половинчатите реформи в Османската империя. С тайно писмо до Пловдив, Сливен и Стара Загора приканва българите да не подписват „благодарствените адреси“, събирани от османските власти в подкрепа на новата конституция, която противоречи на проекта за българска автономия.

На 24 април 1877г. архимандрит Методий взема участие в избирането на новия български екзарх Йосиф I, на мястото на прогонения от властите Антим I.

Под натиска на османските власти, през април 1877г. архимандрит Методий заминава от Цариград за Русия. В започналата по същото време руско-турска война се поставя в услуга на руското командване в Северна България. Съветва организатора на гражданската администрация княз Владимир Черкаски за българо-гръцките отношения. В Търново архимандрит Методий организира настаняването на бежанците и държи проповеди против спекулантите и мародерите. След Одринското примирие (31 януари 1878) пледира пред руските власти в защита на етническата и териториална цялост на България.

Архимандрит Методий се включва в съпротивата срещу Берлинския договор като един от ръководителите на пловдивския комитет „Единство“, който се бори за незабавно съединение на Източна Румелия и Княжество България и подпомага Кресненско-Разложкото въстание с пари и доброволци.

След Берлинския договор, Русия решава да премести седалището на Българската екзархия от Цариград в освободените земи. По нареждане на княз Дондуков екзарх Йосиф I заминава за Пловдив, поставяйки под въпрос българските църковни и образователни институции в останалата под османска власт Македония. През лятото на 1879г. архимандрит Методий заминава за Цариград, за да противодейства на руските намерения. По негова инициатива местните българи отправят призив за завръщане на екзарха и заплашват, че в противен случай македонското население ще потърси уния с католическата църква. Заплахата е насочена не към екзарха, а към руската дипломация, и цели да предотврати засилване на гръцката патриаршия в Македония и Одринско. Пратеници на Методий получават съгласието на папския викарий епископ Паоло Брунони за установяване на уния при условията от 1860г. В този контекст архимандритът се среща и с австрийския посланик граф Ференц Зичи.

В резултат на тези постъпки и на персонален ултиматум от Методий през януари 1880 екзарх Йосиф се завръща в Цариград със съгласието на Русия. Веднага след това инициативата за уния е прекратена. Методий е назначен за протосингел на Екзархията – длъжност, която заема през следващите 6г. От 1881 до 1883г., докато екзархът е на лечение в чужбина, Методий е временно управляващ Екзархията. В това си качество убеждава руската дипломация да не търси отмяна на схизмата от 1872г. и така предотвратява връщане на българите под върховната духовна юрисдикция на Цариградската патриаршия.

Като заместник на екзарха архимандрит Методий се заема с църковно-просветното дело в Македония и Одринско. По думите на Божил Райнов:

„(в) трите години след Освобождението екзархът живееше във васалното на султана Княжество България. Уреждането на черкви, училища и общини остави на екзархийския протосингел, който за голямо щастие на българите беше архимандрит Методий. Той започва да работи като екзархийски наместник за припознаване на църковните общини, чиито функции бяха суспендирани през време на Руско-турската война. Със своята просветна дейност Методий се явява пръв организатор на учебното дело в Турция и се налага като негласен министър на просветата в Македония ... Цяла Македония се покри с училища ... За малко време, в две-три години даде се такъв подем на учебното дело, че се зачудиха и чужденците ... Всичко това се дължи на дядо Методий Кусев...“

В Солун на екзархийския протосингел помагат Наум Спространов, назначен с негова помощ за преводач в руското консулство, и Козма Пречистански, избран по негова препоръка за председател на солунската българска община. Противно на Кузман Шапкарев, който настоява за отваряне на гимназия в Солун, Методий предлага учебното средище на Македония да бъде в намиращия се в географския ѝ център град Прилеп, който е известен с будното си българско население. В 1881г. Методий и секретарят на Екзархията Добри Ганчев решават да учредят гимназия в Прилеп. Намерението им е осуетено от Шапкарев, който задържа уведомителните писма до Прилепската община и убеждава екзархийското ръководство да избере Солун. Солунската българска мъжка гимназия е основана официално през октомври 1881г., а на следващата година е осветена тържествено от архимандрит Методий.

В 1886г. архимандрит Методий заминава да учи в Русия като стипендиант на Троянския манастир „Успение Богородично“. До 1888 следва в Киевската духовна семинария, а след това до 1892 учи в прочутата Петербургска духовна академия. На 7 октомври същата година става ректор на новосъздадената Цариградската семинария (днешната Пловдивска духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“). Остава на поста до началото на 1894г.

В 1894г. Методий Кусев е изпратен за временно управляващ на новата Старозагорска епархия. На 24 април получава титлата велички епископ, а по-късно същата година е възведен в митрополитски сан. На 14 юли 1896г. е избран за първи български канонически митрополит на Стара Загора с пълно мнозинство от Светия синод.

Като старозагорски митрополит Методий допринася трайно за благоустройството на своята епархия. На 28 февруари 1895г. Старозагорски засажда първите фиданки на красивия парк „Аязмото“, основавайки лесопарк „Св. княз Борис-Михаил“ („Аязмото“). Два месеца по-късно полага основите на църквата „Свети Теодор Тирон“. В 1896г. основава Старозагорския благотворителен комитет „Свети Йоан Милостиви“, начело на който остава до смъртта си.

Митрополит Методий участва в редица патриотични инициативи. В 1895г. заедно с Илия Георгов, Георги Паунчев и Георги Капчев влиза в делегац ия, която от името на Македонския комитет в Плоещ моли руското правителство за прилагане на обещаните от Берлинския конгрес реформи в Македония. В 1898г. организира честване на 30-годишнината от смъртта на Хаджи Димитър и четата му на връх Бузлуджа. Полага и освещава основите на бъдещия паметник и параклис на лобното място на четниците. В 1902г. Методий се противопоставя на плановете Шипченският манастир да бъде осветен само от руски духовници и освещава храм-паметника „Свето Рождество Христово“ в Шипка.

Методий Кусев развива широка антисоциалистическа дейност в епархията си. Опитва се да дискредитира учителите социалисти, обвинявайки ги в антибългарски действия. В 1899г. е отговорен редактор на излизащия в Стара Загора вестник „Отбрана“, който е на антисемитски позиции и се бори с безбожието и социализма. В 1901г. местният широк социалист Иван Кутев отвръща с антиклерикалната брошура „Владиката Методи Кусевич пред обществения съд“ и започва публикуването на вестник „Временен лист“ за агитация срещу владиката. Недоволен от реакцията на църковната управа, между 1904 до 1920г. митрополит Методий завежда над 20 углавни дела срещу Иван Кутев, Никола Габровски, Георги Бакалов, Евтим Дабев и други социалисти. Повечето от делата завършват с неуспех за митрополита, но той не се отказва и пише редица протестни писма до Светия синод, Министерството на външните работи и изповеданията и други институции.

В 1904г. със спорни и неизяснени мотиви Светият Синод отнема каноническите права на Методий над Старозагорската епархия. Това става след конфликт с княз Фердинанд във връзка с устройването на „Аязмото“. Фердинанд тълкува погрешно молбата на митрополита за финансова помощ и иска парка за себе си. След като Методий отказва с довода, че паркът се прави за народа, князът и правителството подтикват група свещеници да подадат оплакване до Светия синод за злоупотреби на митрополита, свързани с парка. Поставен под натиск, Синодът отнема административните права на Методий в епархията, без да назначи нов митрополит.

Въпреки това Методий Кусев и цар Фердинанд запазват близки отношения. По време на войните на България за национално обединение от 1912 до 1918г. двамата поддържат обемна поверителна кореспонденция, в която митрополитът съветва Фердинанд относно военните действия и държавническите дела.

Методий Старозагорски умира в дома си на 1 ноември 1922г., точно 2г. след синодалното му реабилитиране. Погребан е в Стара Загора, в парка „Аязмото“, непосредствено до църквата „Свети Теодор Тирон“.

В 1895г. Методий Кусев публикува в Казанлък труда си „Възпитанието в духа на християнството или безбожието“, в който изтъква, че възпитанието и образоването имат централна роля във формирането на човека, като от своя страна възпитанието е процес, който се развива и продължава постоянно. В брошурата митрополит Методий защитава положителните ефекти на религиозното възпитание и води остра полемика със социалистите. Според Методий Кусев определящо значение за поддържането на справедливо общество няма конкретната форма на държавно управление, а високата нравственост и вяра на отделните граждани. Също така правото на собственост е неоспорима част от живота на човека. В критиката си към социализма той определя за най-голямо зло за съвременния човек разпространението на атеистичните схващания. Според него материалистичната нагласа към живота води към разруха и превръща безбожния социализъм в:

„сеятел на разврата, поразител на морала, враг на общественото благосъстояние и подкопател основанията на държавното могъщество.“

Методий изразява мнението си, че атеистичното възпитание създава продажна и тираническа интелигенция. Според него издигането на авторитета на отделния човек трябва да е крайната цел на възпитанието в разрез с разбиранията на социалистите за превръщане на хората в еднородна маса и пролетариат.

Според митрополит Методий и:

„прѣди да има Екзархия, прѣди да начене възраждането на българитѣ, славянското население въ Македония се е наричало българи ... [и следователно] и западна Македония трѣбва да се присъедини къмъ България.“

В 1914г. Методий Кусев издава книгата „Погрома на България. Виновникът“, в която обвинява руската политика за първата национална катастрофа. Пред познати упреква и българските политици, които вярват напразно в руска подкрепа.

В 1915 година Методий Кусев заявява на Петър Карчев:

„Русофил съм от детинство, но винаги съм разбирал, че не всякога руските интереси са съвпадали с нашите, българските. Трябва нашите политици да ги разбират тези неща и ако добре ги проумеят, няма никога да им става мъчно, когато видят, че не сме получили подкрепа от Русия. Ако добре разбираха нашите политици, че е естествено да се явят в даден момент различия в интересите ни с тази велика държава, те нямаше да очакват нейната подкрепа, щяха своевременно да си вземат мерките и нямаше да тласкат страната си слепешком към злощастия."

Гробът на митрополит Методий до църквата „Свети Теодор Тирон“.

Описвайки дейността му след Берлинския договор и Кресненско-Разложкото въстание, патриарх Кирил оценява приноса на Методий Кусев за запазването на Екзархията със средище в Цариград като защитник на българското население в Османската империя:

„Тоя твърде смел и предприемчив прилепчанин не оставял събитията да го изпреварват, а искал сам да ги създава, познавайки ... политическото положение в Македония, при което могло да се очаква не само противодействие от страна на турци и гърци, но и дезориентация от страна на самото българско население ... Българското население в Македония било подложено на тежко гонение, затворите са били пълни, а големи групи македонски заточеници се намирали вече в Анадола. Архимандрит Методий схващал, че при такава обстановка трябва да се действува бързо решително и да се създават факти, с които турското правителство, въпреки всичко, не би могло съвсем леко да се справи.“

Племенник на Методий е Владимир Кусев, председател на Националния комитет на Съюза на македонските братства и член-учредител на Македонския научен институт, който публикува биография на митрополита в списание „Македонски преглед“.

На Методий Кусев са кръстени Мъжкият камерен хор „Митрополит Методий Кусев“, създаден в Стара Загора в 1989г., който има над 800 сценични изяви и булевард в Стара Загора, където също има издигнат негов паметник. Парк „Аязмото“ е прекръстен в чест на Методий Кусев на лесопарк „Митрополит Методий Кусев - Аязмо“.

В град Добрич има улица, носеща неговото име.

За заслугите си към града и неговите граждани, в края на 2000г. митрополит Методий Старозагорски е удостоен посмъртно от клуб „Отворено общество“ със званието „Личност на хилядолетието“.