Всебългарски съюз "Отец Пайсий"

 На 16 ноември

1927 г., в София е основан Всебългарски съюз "Отец Пайсий" с председател софийския митрополит Стефан за борба против Ньойския договор и за обединение на българите.

Всебългарският съюз „Отец Паисий“ (изписвано до 1945 година: Всебългарски съюзъ „Отецъ Паисий“) е българска културно-просветна и националистическа организация. Създадена е на 17 ноември 1927 година (годишнина от подписването на Ньойския договор) и просъществува до 1944 година, когато след Деветосептемврийския преврат е забранена и разпусната. Според устава и организацията има за цел да работи за повдигане духа на нацията и запазване на националните добродетели, да противодейства на теченията, които застрашават националното единство. През 1931 година към Всебългарския съюз е създадена младежка организация, която по-късно се обособява в Български младежки съюз „Отец Паисий“.

Издава едноименно списание „Отец Паисий“ в периода 1928 - 1943 година, с редактор проф. Стефан Баламезов и редакционен комитет Димитър Мишев, Гаврил Кацаров и Велчо Велчев, и френскоезичното списание „Ла ревю бюлгар“ (1928 - 1931). Други видни дейци на съюза са историка Георги Генов, митрополит Стефан Софийски и други.

Съюзни клонове на Всебългарския съюз съществувават в много градове на Царство България: Видин (Г. Д. Георгиев - окръжен управител и председател, архимандрит Евгени - подпредседател); Враца (Цв. Петков и д-р Димитров); Казанлък (Гр. Пенчов и Хр. Дързев); Лом (Сим. Табаков и Ст. Димитров); Ортакьой (майор Клисурски и Ник. Ченгелиев); Пловдив (Георги Говедаров и Дим. Русев); Сливен (д-р Ефрем Белдедов и Стефан Гидиков); Т. Пазарджик (Георги Копринаров и Ян. Ангелов); Търново (Вл. Даскалов и Йорд. Кулелиев) и Хасково (Ст. Шиваров и Ат. Хаджистоянов). През 1941 година след анексирането на Вардарска Македония в Царство България и там се открива клон на организацията.