Български просветен деец, революционер и национален герой от епохата на Българското възраждане.

 На 15 ноември 1877г., в София е обесен от турците - Стоян Неделчев Табаков, известен като Хаджи Стоянчо Книжар и Стоян Табака. Български просветен деец, революционер и национален герой от епохата на Българското възраждане. Хладнокръвното и достойно поведение на Хаджи Стоянчо по време на екзекуцията, правят силно впечатление на английския репортер на вестник "Стандарт". След изпълнението на присъдата той откупил дрехите, с които е облечен Табаков и ги подарил на музея на мадам Тюсо в Лондон. След Освобождението при днешния Лъвов мост е планиран грандиозен мемориален комплекс. От него е осъществен Лъвовия мост, където четирите лъва символизират четиримата обесени от турците софийски книжари.

Стоян Табаков е обесен на мегдана на Капан махала (била е от двете страни на бул. „Дондуков“ след ул. „Веслец“, където софийският книжар е обесен от турците, днес е поставена паметна плоча.) заедно с още трима софийски книжари - Никола Чолака, обесен на Куручешме (на пресечката на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“, пред собствената си книжарница, днес там има паметна плоча) , Киро Геошев - на Говежди пазар (пазаря бил е около тази част на сегашната ул. „Лавеле" между бул. „Ал. Стамболийски" и ул. „Позитано", а бесилката непосредствено до разрушената от бомбардировките църква Свети Спас, днес под Булбанк) и Георги Стоичков в Драз махала ( била е между бул. „Драгоман“, ул. „Цар Симеон“, бул. „Г. Димитров“ и бул. „Сливница“, екзекуцията е станала при днешния Лъвов мост до североизточния лъв, където е поставена паметна плоча) . 

Роден е в разложкото село Якоруда. Учи в якорудското килийно училище на поп Стойко Грашкин. Първо е овчар, после e привлечен за съдружник в търговията от своя братовчед, съученик и другар от овчарските години Никола Вардев. Стоян също е Вардев, но носи прякора Табака, защото е бил с бяла кожа и руса коса, отличаващ го от другите Вардевци, които общо взето са чернокоси.(На снимката имената са разменени - по-високият и по-светъл е Стоян Табака).Заедно с Никола през 1864 година отиват на поклонение на Божи гроб и стават хаджии. Около 1864 - 1865 година с Вардев откриват на Златарската чаршия (днешната улица „Сердика“) първата книжарница в София. Единият продава в книжарницата, а другият обикаля и снабдява с просветната стока села и градове. Книжарницата доставя български книги и учебници на училищата в Софийско и Източна Македония.

Книжарите са близки хора на Софийския революционен комитет, основан от Васил Левски в 1870 година и действат като негова връзка в Софийско и на юг. Разнасят книги, карти и учебни пособия в цялата област от Орхание и Трън до Мехомия и Кюстендил, държат връзка с всички учители и по-будни хора. Развиват просветителска дейност държат речи в църквите и на събрания в училищата. В двойните дъна на съндъците с книги пренасят революционна литература и вестниците на българската борческа емиграция. В 1877 година по подозрение за революционна дейност и съдействие на руските войски, турците правят обиск в книжарницата на Вардев и Табаков. Те са арестувани за разпространение на съставения от Вардев сборник-песнопойка „Народни песни“ с патриотични текстове, сред които забранената песен на Добри Чинтулов „Вятър ечи, Балкан стене“. За тази песнопойка книжарите са осъдени на смърт.