ОФ ИМА ПОЧТИ СЪЩОТО ВЛИЯНИЕ В БЪЛГАРИЯ, КАКВОТО ИМАШЕ НАЦИСТКАТА ПАРТИЯ В ГЕРМАНИЯ

 ОФ ИМА ПОЧТИ СЪЩОТО ВЛИЯНИЕ В БЪЛГАРИЯ, КАКВОТО ИМАШЕ НАЦИСТКАТА ПАРТИЯ В ГЕРМАНИЯ

Рубен Маркъм е американски журналист, учител и мисионер, който живее в България от 1912 до 1931. Идва в България през 1912 като мисионер на Конгрешанската църква. Живее в Самоков и там се раждат трите му деца.

По време на Първата световна война лобира в САЩ да не се обявява война на България.

През 1925 описва издевателствата на гръцки войници при окупацията на български села в Петричкия инцидент. От 1927г. е кореспондент на ''Крисчън Сайънс Монитър" за България.

През 1933 се премества във Виена и става кореспондент за Централна Европа. По време на войната активно работи за включването на САЩ във войната срещу Хитлер.

През 1944 идва в Европа и при срещите си с партизаните на Тито разбира, че на Югоизточна Европа се готви страшна диктатура и понеже не е есъгласен с подкрепата от САЩ и Великобритания за комунистите само заради това, че се бият срещу германците, напуска работата си за правителството.

През 1945 американското правителство го изпраща в България, за да прецени ситуацията. Той констатира, че страната ни е превърната в тоталитарен затвор. Неговият доклад разгневява комунистическите власти и Политбюро на ЦК на БКП взима следното решение на 5 октомври 1945:

„Да се изнесе в нашия печат съобщение за злостните и клеветнически информации, изпратени от Маркъм зад граница по положението на България и ОФ власт, за да се разобличи неговото „доброжелателство” пред българския народ. Другарят А. Югов да го повика при себе си за обяснения. Ако той не си вземе бележка и не се коригира, да се постави въпроса за неговото по-нататъшно пребиваване в страната”.

Малко по-късно комунистите го изгонват от България.

Маркъм отива в Румъния, но заради критичните си наблюдения е изгонен и от там и му е забранено да влиза в страните от съветския лагер. Маркъм пише няколко книги за България, а книгите му от 40-те години разкриват истината за съветското робство, наложено на Източна Европа.

Ето неговите обективни констатации за положението на България по време на съветскатата окупация.

*

Р. Маркъм: "ОФ има почти същото влияние в България, каквото имаше нацистката партия в Германия"

От секретаря на мисията на САЩ в България (Реуинкъл) до държавния секретар, София, 10 септември 1945:

"Държавният департамент ни даде указания, че Белият дом е особено заинтересован да се улесни влизането в България на Рубен Маркъм от „Крисчън Сайънс Монитър”, чието дълго пребиваване в България и познаване отблизо на условията в страната придават голяма тежест на неговите наблюдения.

В отговор на по-раншно предложение на Чарлз Рос, президентски прес-секретар, той (Маркъм) поиска следните негови коментари, основани на усърдно проучване на събитията и на контакти с всички важни личности в и извън правителството, както и с работници и селяни, да бъдат спешно изпратени на г-н Рос, за да ги представи на президента.

Маркъм е констатирал, че мнозинството в България смята, че е поставено в тоталитарен затвор. Сегашният режим, който е направил някои добри неща и се радва на подкрепата на работниците, които са само малка част от нацията, е извънредно диктаторски, брутален и напълно безотговорен.

Той изброява неговите главни отличия, както следва:

1. Отечественият фронт, напълно подчинен на комунистите, които работят в постоянен и интимен контакт с руснаците, има почти абсолютен контрол над правителството. Български комунисти, които напоследък са се завърнали от Русия, държат много от най-важните постове, а други български комунисти заемат важни позиции в правителството и администрацията. ОФ има почти същото влияние в България, каквото имаше нацистката партия в Германия.

2. ОФ налага волята си чрез насилие, използвайки убийства и терор, безпрецедентни от времето на турците. Той подкрепя подчинената на комунистите милиция, въоръжена с танкове, артилерия, картечници и автомати, както и специални ударни войски, подобни на войниците на Хитлеровата СС. Милицията и други комунистически служби не признават никакъв закон и заплашват със смърт всеки свой противник. Маркъм изчислява, че не по-малко от 20 000 българи некомунисти са били убити, а много повече са в концентрационни лагери. Заплахата на убийствата и лагерите пада върху всеки некомунист в България - от двамата членове на Регентството, през Министерския съвет, до последния селянин.

3. Никоя собственост не е защитена. Милицията отнема покъщнина, домове и фабрики само с неколкочасово предупреждение към обитателите да напуснат.

4. Режимът е изнудвачески. Хора са вкарвани в затвора, за да бъдат принудени да се откупват с определени суми в чисто гангстерската традиция на отвличане.

5. Налице е пълно потискане на свободата на изразяване. Да участваш в независимо събрание или да изразиш опозиционно мнение, може да ти струва живота. Комунистите превръщат младежите във фанатици, които крещят „Смърт” за българите некомунисти.

6. Не само буржоазията, но специално селяните са обект на този терор. Повечето българи са селяни и техните села са тероризирани от въоръжени, организирани комунистически банди, които се разпореждат както си искат с живота и собствеността им. Режимът е истинска противоположност на народното управление и е диктатура на малка група работници и интелектуалци, насочена срещу народа.

7. Чрез режима на ОФ комунистите използват целия държавен апарат за собствените си политически цели. Те бързат да комунизират мисленето на хората и да вкарат съзнанието на нацията в комунистически калъп. За да постигнат това, те използват вестниците, училищата, спорта, профсъюзите и всички работнически институции.

8. Основателно е да се смята, че ако комунистите спечелят изборите, те ще станат още по-жестоки, ще изоставят всякакви преструвки и като поставят Георги Димитров от Москва начело на страната, ще направят България част от Съветския съюз и така ще изключат всяка американска намеса. Много комунисти открито се хвалят, че точно така ще стане.

9. В тази обстановка на терор не може да има честни избори. Действията на сегашния режим са белязани от незаконност и насилие и нито един българин не вярва, че избори, организирани от комунистите, ще бъдат честни. Те се страхуват, че всяка бюлетина ще бъде белязана и всеки глас за опозицията ще предизвика ужасни репресии.

10. Маркъм вярва, че правителството на Съединените щати трябва веднага категорично да обяви, че няма да признае което и да е българско правителство, докато ОФ не бъде лишен от диктаторската си сила, милицията не бъде трансформирана и Министерството на вътрешните работи не бъде дадено в некомунистически ръце. Трябва да бъде заявено, че САЩ не могат да сключат мир с конспиративно правителство, което ще запази безконтролното автократично управление. Тук престижът на Съединените щати е много висок и американските възможности са големи.

Осъзнавам, че предаването на този доклад не е по надлежния ред, но го представяме на Държавния департамент като добро резюме на ситуацията в България, направено от обективен наблюдател, и за да бъде взето решение как да бъде използван, съгласно искането на Маркъм. "

На 5 октомври 1945 Политбюро на ЦК на БКП взима решение: „Да се изнесе в нашия печат съобщение за злостните и клеветнически информации, изпратени от Маркъм зад граница по положението на България и ОФ власт, за да се разобличи неговото „доброжелателство” пред българския народ. Другарят А. Югов да го повика при себе си за обяснения. Ако той не си вземе бележка и не се коригира, да се постави въпроса за неговото по-нататъшно пребиваване в страната”. (ЦДА, Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 79.)

***

Биографична справка ( малко по-подробна) :

Рубен Хенри Маркъм (1887-1949) е американски журналист, учител и мисионер. Пристига в България през 1912 като мисионер на Конгрешанската църква. Живее в Самоков и там се раждат трите му деца.

По време на Първата световна война лобира в САЩ да не се обявява война на България.

Противопоставя се на Деветоюнския преврат. През 1925 описва издевателствата на гръцки войници при окупацията на български села в Петричкия инцидент.

От 1927 е кореспондент на Крисчън Сайънс Монитър за България. През 1933 се премества във Виена и става кореспондент за Централна Европа. По време на войната активно работи за включването на САЩ във войната срещу Хитлер.

През 1944 идва в Европа и при срещите си с партизаните на Тито разбира, че на Югоизточна Европа се готви страшна диктатура. Несъгласен с подкрепата от САЩ и Великобратания за комунистите само за това, че се бият срещу германците, напуска работата си за правителството. След като през 1945 е изгонен от България, Маркъм прави честни и проницателни репортажи от Румъния и е изгонен от там през юни 1946, като му е забранено да влиза в страните от съветския лагер.

Маркъм пише няколко книги за България, а книгите му от 40-те години разкриват истината за съветското иго, наложено на Източна Европа.