Дико Илиев - виден български композитор.

 На 30 ноември 1984 г., в Михайловград ( днес Монтана), умира Дико Илиев - виден български композитор. Роден е през 1898 година, в Карлуково, Луковитско, в селско семейство. След като завършва четвърто отделение в родното си село, през 1911 година постъпва като ученик в духовия оркестър на 16-и пехотен ловчански полк в Орхание. Заедно с полка участва в Балканските войни и в Първата световна война. През 1917 година пише на Добруджанския фронт първото си авторско хоро – „Искърско хоро“.

Оркестрант във Военното училище в София (1919 – 1920). След Първата световна война преустановява тази дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Врачанско (1920 – 1931). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк (1931 – 1958). Този период, в който си сътрудничи активно с диригента на оркестъра Александър Вейнер (1931 – 1941), е особено плодотворен и в него той пише някои от най-популярните си хора и маршове. През 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането си в пенсия е диригент на оркестъра. Диригент на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско.

В своята продължителна кариера Дико Илиев аранжира народна музика за духови оркестри и създава десетки свои авторски хора и китки, най-известни сред които са „Дунавско хоро“, „Александрийка“, „Добруджанско хоро“, „Майски цветя“, няколко еленини и дайчови хора. Автор е още на самоковски хора, ръченици, коконяци, както и на около 20 марша, музикални китки и др.

Илиев ледник на остров Александър в Антарктика е наименуван на Дико Илиев.

В Монтана се провеждат наречени на прочутия композитор празници на духовите оркестри „Дико Илиев“.

В Оряхово ежегодно през месец август се провеждат Панаирните дни, които в програмата си включват изпълнения на духови оркестри и творби на Дико Илиев.

През 2014 година посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Община Луковит“.

*На снимката -„Най-богатия обед“, Дико Илиев случайно среща баща си на фронта в Македония през ПСВ: