ЗАЩО КОМУНИСТИТЕ БЕСЯТ И СВОИТЕ ВЕРНИ ДРУГАРИ ?

 ЗАЩО КОМУНИСТИТЕ БЕСЯТ И СВОИТЕ ВЕРНИ ДРУГАРИ ?

Защо и кога комунистите-русофили избиват и своите другари?! Ако прочетете, ще разберете. Моля за репост в социалните мрежи!

Трайчо Костов е един от символите на една шизофренна, двулична, коварна и безродна комунистическа русофилия. И нейна жертва. Две в едно.

Така завършва всеки в България, ако се опита да наруши интереса на Русия. Дори и верни партийни другари като Трайчо Костов, заместникът на Георги Димитров, първият човек в партията при неговото отсъствие.

Убиха го своите. Комунистите. Най-близките му. След абсурден процес и още по-абсурдни обвинения. Обвинен е в предателство към… друга държава – СССР. Когато прочитат смъртната му присъда, Трайчо Костов припада, а пазещия го офицер, н-ка на милицията в Елхово Христо Бъчваров, още на другия ден си хвърля оставката, отвратен от цялата тази свинщина и дълги години изкарва прехраната си, като бели корите на дърветата за износ на Бургаското пристанище.

Обесват Трайчо Костов в 2.30 часа в нощта на 16 срещу 17 декември 1949 година в Централния софийски затвор

След няколко месеца изтезания Трайчо Костов е толкова отслабнал, че тежестта му не е достатъчна, за да се стегне примката и започва да се мята в агония. Тогава палачът – комунист увисва на краката му. По-късно го питат защо го е направил, а той отговаря, че искал да му спести мъките.

Трайчо Костов е роден в София през 1897 г., в бедно многодетно семейство на огняр, завършва (забележете) Първа софийска класическа гимназия с отличие, а после и Юридическия факултет на Софийския университет. Негови съученици в гимазията са Станислав Балан, бъдещият секретар на Цар Борис и бъдещият известен полицейски началник Никола Гешев.

Е, явно в Царство България децата от бедните семейства са имали възможност да учат и следват в най-престижните и скъпи училища и факултети.

Трайчо Костов приживе ще разбере, че има голяма разлика между правото, което е учил в Юридическия факултет и правото, което той и комунистическите му другари прилагат. Право, което няма нищо общо с правото.

Костов е верен син на Партия и дълги години е лявата ръка на съветския агент Димитров, Самият Костов става член на руската болшевишка партия. Дори няколко години прекарва и в СССР, където работи на ръководни длъжности в терористичната организация, известна като Коминтерн. Завръща се в България за да прокарва политиката на СССР и руските болшевики.

През 1942 г. е осъден на смърт като чужд агент и предател, но личния сектар на Цар Борис, същият този съученик Станислав Балан се застъпва за него пред царя и присъдата му е заменена с доживотна.

След като България е окупирана от Червената армия, тук настава небивал терор. Над 30 000 българи са избити без съд и присъда. Започва и насилствена македонизация, при която са убити още 20 000 българи, които не искат да се откажат от българското си име и род. В този период са убити или хвърлени в затвори и концлагери и 2000 български свещеници (за сравнение – по време на Априлското въстание са убити 20 български свещеници и то не от редовна армия а от черкези и башибозук). Едва след това руската църква премахва схизмата срещу българската църква, обявена още в далечната 1872 г.

Трайчо Костов е един от организаторите и проводниците на този терор. Той носи лична вина за убийствата на хиляди българи – патриоти, опозиционери, социалдемократи, земеделци, дейци на ВМРО. Той е и един от съавторита на Закона за Народния съд и лично настоява за максимален брой смъртни присъди. 

Каквото повикало, такова обадило.

Краят на Трачо Костов идва, когато решава, че грабежът, който осъществявя СССР над България вече е преминал всякакви граници, а самият режим тук няма сили и средства да оцелее. И открито се противопоставя.

Да уточним. Още с нахлуването на Червената армия, руснаците изземат целия ни държавен резерв от тютюн – 25 милиона кг. и го продават на САЩ срещу долари. Изземат и целия държавен резерв от розово масло 5000 кг. (по-скъпо от златото) както и целия ни държавен резерв от лавандулово масло. Десетки фабрики – смесена българо-немска, българо-италианска, българо-унгарска собственост са разкостени и завлечени в Русия като военна плячка. Разкостени и изнесени в Русия са и трите ни самолетостроителни завода в Божурище, Ловеч и Казанлък. След 20 години машините от тези заводи ще бъдат продадени обратно на България и то срещу долари.

През 1946 г. руснаците опоскват и целия Пенсионен фонд, събиран от Царство България – 2 милиарда долара. Колосална за времето си сума, равна на днешния брутен вътрешен продукт на България за цяла година. Не се учудвайте, че пенсиите в България са най-ниски в Европа. Още повече, че този грабеж ще продължи и впоследствие.

През 1947 г. окупацията приключва. Триста хиляден корпус на Червената армия е окупирал България за три години, докато верните комунистически псета успеят да турят всичко под контрол и да унищожат опозицията. Само издръжката на окупационния корпус на Червената армия е по-голям от бюджета на държавата ни.

После СССР започва да налага на България поредица от неизгодни договори, които верните им псета подписват безпрекословно, вкл. Съветско-българското стопанско споразумение.

До онзи момент, когато Трайчо Костов прави нещо немислимо и невиждано. Открито се противопоставя на Сталин във връзка с предаването на информация, която по закон е държавна тайна. Руските другари искат да знаят на какви цени продава България определени стоки на други държави, а Трайчо Костов се оптива да възрази. Той дори си позвола да изкаже несъгласие с унизителните и неравноправни условия, при които е третирана България и то по време на международна среща в присъствието на Сталин, като иска СССР да се отнася равноправно с България, като външно-търговски партньор.

На 6 декември 1948 г. се срещат при Сталин самият Трайчо Костов, Георги Димитров и Червеноков. Сталин крещи (от протокола на срещата):

– Не искате да издавате своите тайни? Искате да бъдете независими? Не искате ние да знаем по какви цени продавате? Трябва непременно да унизите нашите хора? Каква злоба. С това започна Тито. Не искате да знаем вашите тайни, вървете по дяволите и без вас ще минем…

Костов започва да бие отбой, извинява се за действията си, стои с наведена глава. После пише и писма, като в тях дори обвинява други партийни другари в същите „грехове”. Но вече е късно. Вече е смъртник.

Трайчо Костов е изключен от БКП на заседание на Централния комитет на 11 – 12 юни 1949 г., по предложение на секретаря на градската организация на БКП в София Тодор Живков. Арестуван е на 21 юни, въпреки, че е е депутат и има имунитет. Мандатът му като депутат е прекратен от НС едва на 20 юли. По това време Трайчо Костов е вече парче кървящо месо, изтезаван от другарите си, за да подпише безумни и абсурдни самопризнания…

Така, на фона на една съдба можем да разберем как стартира „дружбата” между СССР и България.

„Дружба”, която доведе България до просешка тояга и 10 милиарда долара външен дълг, до разбита икономика и морална деградация.

Странното е, че същите, които се опитаха да реабилитират Трайчо Костов, след като свалиха другарят си Живков и го предадоха на прокуратурата, същите, които го хулеха, обвиняваха, само няколко години след това издигнаха паметник на същия тоя Живков и днес ходят отново да му се кланят,

а партийните им лидери ни обясняват, че демокрацията ни е отнела много неща, докато пращат децата си да учат в САЩ. Да, отне ни опашките за капачки, чакането за телевизори, жилища и коли, отне ни усещането за обреченост и страха, че може да ни пребият в милицията за виц. Същите и днес се опитват да ни обясняват колко хубаво било при социализма, защото и богатството си, и властта си дължат на този режим и на господарите си в Кремъл. Е, застрелваха в гръб при бягство през граница, бесеха всеки, който се опитваше да се противопостави, дори и своите, хвърляха в затвори и концлагери, забраняваха да имаш собственост, да пътуваш свободно, ама за тях си е било хубаво.

Е, НЕ СА ЛИ ШИЗОФРЕНИЦИ?!

Всъщност, от онзи момент, та до днес, България е управлявана от същите верни слуги на Кремъл.

Такива, като Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Тодор Живков…та чак и до ПАЗАЧА НА ЖИВКОВ.

И неслучайно България и днес продължава да плаща НАЙ-СКЪПИЯ РУСКИ ГАЗ В ЕВРОПА И ГОРИВА С НАЙ-ВИСОКА НАДЦЕНКА, при най-нисък акциз и най-ниски приходи за хазната ни.

4 милиарда горница годиншо. Само по тези две направления.

4 000 000 000 лв. Годишно. Примерно – по 2000 лв. от всеки български пенсионер. Годишно.

ГОРНИЦА !!!

Неслучайно над 30% от икономиката ни днес е в ръцете на руския империализъм, и поне още толкова – в ръцете на техните подставени лица и верни слуги от българската мутренско-комунистическа олигархия.

източник : https://istinata.bg/2018/06/1930/