Останал в нашата история като "освободителят на Кърджали"

 На 25 декември 1861г., в град Котел е роден, легендарния Васил Петров Делов. Един от най-великите български военни, офицер, генерал-майор и военен деец. Останал в нашата история като "освободителят на Кърджали". По време на Балканската война в битката при Кърджали изтласква турците на юг от река Арда и осигурява тила на 2-ра Българска армия при Одрин. След това е назначен за началник на 11-та пехотна Сборна дивизия. През март 1913г., като началник на Южния отдел на Източния сектор участва в обсадата и щурма на Одринската крепост. Повишен е във военно звание генерал-майор.

Семейството по бащина линия е от рода на Георги Раковски. Майката е сестра на Гаврил Кръстевич. Начално образование получава в родния си град. Завършва Априловската гимназия (Габрово).

По време на Руско-турската война (1877-1878) е в град Тулча. Тук се подготвя за следване в Русия при Сава Доброплодни. Овладява френски, немски и руски език. Секретар на Тулчанската българска община (1878).

През 1879г. завършва с първия випуск на Военното училище в София. Действителна военна служба започва във 20-а пеша Варненска дружина (1879). Включва се активно в строителството на Българската армия. Издава „Редовите войници в пехотата“, която е първото ръководство за обучение в Българската армия. Последват „Ръководство за подофицери при изучаване на разсипния строй“, „Окопи за пехота с рисунки“, „Ръководство за офицери при обучението по фехтовка“, „Таблица за бой с нож с рисунки“, „За дисциплинарните наказания и гимнастиката“. Награден е с Орден „За заслуга“.

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 2-ра дружина от 8-ми пехотен Приморски полк. В боя при Цариброд на 11 и 12 ноември командва участъка на връх Бабина глава. Под силния обстрел на противника, заел насрещния Нешков връх, решава да го атакува, въпреки разпореждането на главното командване да се изчакат подкрепления. В резултат на атаката върхът е превзет, а сръбската армия е принудена да се оттегли към Пирот. Награден е с Орден „За храброст“ IV степен.

След войната е командир на 22-и пехотен Тракийски полк (1892), 9-и пехотен Пловдивски полк (1893). Полковник от 1896г. Служи във Видинския гарнизон като командир 3-и пехотен Бдински полк. Командир на 2-а бригада от 6-а, а след това и от 2-а пехотна дивизия (1901-1912).

През Балканска война (1912-1913) е началник на Хасковския отряд. 

В началото на Междусъюзническата война командва 11-та пехотна дивизия, а към края ѝ, в Кресненското сражение, е начело на Западнородопския отряд.

По време на Първата световна война е генерал за поръчки в Министерството на войната и началник на Втора дивизионна област (1918). Излиза в оставка през 1919г. Установява се със семейството си в Пловдив. Ген.-майор Васил Делов умира в Пловдив през 1938г.

Пишейки спомените си през 1936г. Делов отбелязва:

„За забелязване е един важен пропуск, че през Балканската война 1912/1913 г. и през Европейската война, при окупиране Македония от нашите войски, Македония трябваше да се провъзгласи за автономия и никой не можеше да се противопостави на това. През 1913г. обявяването от нас на Съюзническата война по внушение на Австрия, за да се разтури Балканския съюз, беше една голяма грешка, защото против нас се обявиха: Турция, която окупира Тракия и Одрин, Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора.“

Генерал-майор Васил Делов умира на 16 ноември 1938г. в Пловдив.

През 2012г. излиза от печат книгата на историчката Василка Ташкова „Генерал Делов и действията на Хасковския отряд по време на Балканската война (1912-1913г.)”, издание на вестник „Нов живот”. В град Кърджали е изграден негов бюст-паметник.