Включва се в дейността на ВМОРО, заедно с брат си Иван Трайков, който е убит през 1905 година

 На 7 януари 1942г., почива видния български революционер и войвода Кръсте Трайков известен още като Ресенски. Той е роден в ресенското село Горно Круше. Включва се в дейността на ВМОРО, заедно с брат си Иван Трайков, който е убит през 1905 година. Действа като четник в Охридско, а след това е назначен за околийски войвода в Преспа.

През Илинденско-Преображенското въстание действа като войвода в Преспа и води множество сражения с турски аскери при Горно Круше, Лева река, Кривени, Болно, а при Вълкодери (заедно с Георги Шкорнов) е тежко ранен, но успява да избяга. През 1904 г. е в четата на Спиро Олчев. От 1905 е околийски войвода в Ресенско.

При избухването на Балканската война в 1912 година е войвода на партизанска чета №56 на Македоно-одринското опълчение, с която освобождава Ресен. По-късно през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота.

След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция, Трайков се включва с четата си в съпротивата и става Ресенски войвода на ВМОРО. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година. През 1919 година е арестуван от сръбската власт и лежи 3 години в затвор.

След освобождението си се завръща в България. През 1923 година заминава в САЩ, където участва в организирането на новосъздадената Македонска патриотична организация. След завръщането си в България в началото на 30-те години е сред видните дейци на михайловисткото крило на ВМРО. След Деветнадсетомайския преврат от 1934 година той, както и други дейци на разтурената ВМРО са арестувани от новата власт.

При анексията на Вардарска Македония от България през 1941 година Кръсте Трайков се включва в организирането на Българските акционни комитети и е председател на ресенския комитет. Избран е в местното настоятелство на Илинденска организация, а също и за кмет на града. Умира след тежко боледуване на 7 януари 1942 година в Ресен, тогава в Царство България. Погребан е с почести в ресенския храм „Св. Св. Кирил и Методий“, като архиерейският наместник Александър Попевтимов и кметът Кирил Ников произнасят слова. В списание „Илюстрация Илинден“ пише за него: "Един от стълбовете на българския дух в тоя прабългарски край, в края на своя живот Кръсте Трайков достигна най-висше щастие - пръв той посрещна освободителите на родния му край и, подобно на преподобний Йосиф целуна той ожидано очакваното българското знаме, целуна го и треперейки от вълнение, от щастие и радост изрече: „Нине, отпущаещи раба Твоего Владико!".

Синът му Борис Трайков е убит в края на 1944 година от югославските власти на остров Голем град в Преспанското езеро."