" Българската идентичност (за разлика от руската и от сръбската) не е свързана с пиянски изпълнения и с "пуцай, Куме!".

 " Българската идентичност (за разлика от руската и от сръбската) не е свързана с пиянски изпълнения и с "пуцай, Куме!".

 Здравомислието на българина е било пословично - и в сравнение с другите балкански, и в сравнение с другите славянски народи. 

Това здравомислие е характерно за народ, който знае и умее здравата да работи, който умее и да се весели без да губи мярка. 

Съветската окупация и насилствено наложеният тоталитарен комунизъм обаче отнеха собствеността на българина, отнеха му и земята и така смениха и ценностната му система. 

Нека да си припомним, че дори по времето, когато България е била завладяна от Османската империя и е престанала да съществува като независима отделна държава, дори тогава българинът не е бил роб - тоест, нечия вещ като руските крепостни селяни, а е бил стопанин на имота си.

Не друг, а съветска Русия ни превърна в роби, в крепостни, които нямаха право да притежават своя земя, свои фабрики, дори свои къщи.

 И които нямаха право да напускат минираните и оградени с бодлива тел граници на соцлагера. 

И така в продължение на половин век вместо с труд, предприемчивост, порядъчност и почтеност да си вади хляба, българинът роден след 1945 се научи на тарикатлък, на шмекерлък, на лицемерие, на доносничество, на цинизъм, на простащина, на нахалство и на всякакви недостойни дивотии.  

Защото след 1945 у нас се просперираше с нахалство, с подлост, с тарикатлък, 

не и с почтеност, смелост, ум и интелект. 

Плодовете ги берем още. 

Ако през Възраждането и след Освобождението героят на българина бе даскалът, докторът, ученият, сега герой ни е мутрата, простакът, бабаитът, шарлатанинът.

 Затова и мнозина се кефят на копейкиновци, славчовци, бойковци и пр. морално и интелектуално пропаднали типове. 

Що се отнася до традициите. 

Първо, традициите (били те новоизмислени или древни) може да са смислени и безсмислени, невинни или вредни, добри или лоши.

Нищо против срещу хубави, смислени или просто весели и закачливи традиции, без значение дали са свързани с езическия или християнския период. Нито дали са нови или стари. 

Но че традиции като овалването в катран и пера, жертвоприношения на животни и хора, тропкане на хоро с кървавия чаршаф на честната булка, тричане на кучета и пр. са вредни и жестоки традиции, спор няма и неслучайно съвременното общество ги е отхвърлило. 

Нищо против играта на хоро и ръченица, напротив, радвам се, че младите хора се интересуват и ги играят толкова хубаво за разлика от моето поколение, което учеше Елениното хоро в часовете по физкултура и естествено нищо не научи. 

 Малцина знаят, че съм обикаляла години наред като студентка с диалектоложки експедиици, в които нашият любим проф. Иван Кочев, ни отвори очите за красотата на родния език в неговите великолепни диалекти, отвори ни очите за красотата на България, нейната природа и възрожденска архитектура, за гостоприемството на българина, за смисъла на някои наистина древни български традиции. 

За много от моите колеги - градски деца, тези експедииции бяха същинско откровение. 

Но пиянски изпълнения и подмяна на същността на българския дух, да имате много здраве.

PS Да виждате някъде ледено хоро на тази снимка? Няма.

На днешния ден (Бабинден), когато бабата ритуално е окъпвана в реката, в Карлово са вземани от къщите им по-видните граждани на града, качвали са ги на каруци, покрити с черги и са откарвали каруцата сред реката. Видните граждани е трябвало да се откупват, за да не ги окъпят. 

Тази снимка от архива на моя колега Борето Скочев е правена на Бабинден, 8 януари 1905 година на площад Войнишки в Карлово. На нея се виждат селяни, гражданската интелигенция и войници. 

В центъра с белия шинел е командирът на 28-и Стремски полк Андрей Парлапанов - опълченец, един от първите българи, носители на Кръста за храброст от 1880 година, герой от Сръбско-българската война, участвал в битката на Три уши. Той няма да може да участва в трета война за освобождението на България, защото умира през 1908 (три години след като е направена тази снимка). 

Но офицерите и войниците от снимката са участвали и в превземането на нож на Криволашката позиция през юни 1913 година и на завоя на Черна през Първата световна война, където две трети от полка загиват.

Вечна им памет! "

Даниела Горчева