Приятели,
Тодор Каблешков остава на заден план в учебниците по история, но дава живота си за България само на 25 години.
Той е Апостол по време на Априлското въстание и в родната му Копривщица гърми първата пушка за Свобода.
Животът му е бил пълен с превратности и драматизъм, но срещата му с Левски го променя завинаги - отдава живота си на Отечеството.
Под негово ръководство се обявява въстанието в Копривщица и пише "Кървавото писмо" до Бенковски и другите Апостоли в Панагюрище.
"Братия!
Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище..."
Копривщица, 20 априлий 1876 г.
След като е предаден от местните чорбаджии Каблешков се изтегля в Балкана с четата си, като целта им е да минат Стара планина, а след това и Дунава. След серия от предателства четата е почти изцяло избита, а
Каблешков е заловен жив, отведен в конака в Габрово, където успява да отнеме револвера на едно от заптиетата и се застрелва в главата, а спред някои изследователи се самоотравя.
Историята на Каблешков, четата му и Априлското въстание ни напомнят за онези уроци, които ние, българите, днес СПЕШНО трябва да научим, а именно уроците за: чест, дълг, морал, родолюбие, ценности, себеотрицание, вяра, любов, героизъм и отдаденост.
„Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа ѝ, който трябваше да стигне до ушите на Европа.“
Вечна Слава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.