Тодор Каблешков

 Приятели,

Тодор Каблешков остава на заден план в учебниците по история, но дава живота си за България само на 25 години. 

Той е Апостол по време на Априлското въстание и в родната му Копривщица гърми първата пушка за Свобода. 

Животът му е бил пълен с превратности и драматизъм, но срещата му с Левски го променя завинаги - отдава живота си на Отечеството. 

Под негово ръководство се обявява въстанието в Копривщица и пише "Кървавото писмо" до Бенковски и другите Апостоли в Панагюрище. 

"Братия!

Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище..."

Копривщица, 20 априлий 1876 г.

След като е предаден от местните чорбаджии Каблешков се изтегля в Балкана с четата си, като целта им е да минат Стара планина, а след това и Дунава. След серия от предателства четата е почти изцяло избита, а

Каблешков е заловен жив, отведен в конака в Габрово, където успява да отнеме револвера на едно от заптиетата и се застрелва в главата, а спред някои изследователи се самоотравя. 

Историята на Каблешков, четата му и Априлското въстание ни напомнят за онези уроци, които ние, българите, днес СПЕШНО трябва да научим, а именно уроците за: чест, дълг, морал, родолюбие, ценности, себеотрицание, вяра, любов, героизъм и отдаденост.

„Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа ѝ, който трябваше да стигне до ушите на Европа.“

Вечна Слава!