Последователи

четвъртък, 29 юни 2023 г.

Войводата

 На 29 юни 1828 г., в гр. Ямбол е роден Желю войвода, предвождал доброволческа чета от 300 души през Руско-турската освободителна война.


През 1831 г. семейството му се премества в с. Карапча (днешно с. Маломир).


Включва се съвсем млад в хайдушкото движение. Първоначално участва в дружината на Димитър Калъчлията, а след неговото залавяне в четата на Панайот Хитов. През 1868 г., подготвя чета, в която трябва да участва и Христо Ботев, но след преминаването на Дунава на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е сред арестуваните от румънските власти българи в Браила. Срещу него е повдигнато съдебно обвинение.


Жельо войвода участва в три войни: Сръбско-турската война (1876), Руско-турската освободителна война (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885). По време на Руско-турската война води доброволческа чета от 300 четници, която действа в района на Котел (Еленски балкан).


През зимата на 1878 г. участва в прочистването на Източна Стара планина от башибозушки банди.

От 1940 г. в Националния военноисторически музей се съхранява знамето на доброволческата чета на Желю войвода. Върху знамето на четата е избродирана датата на нейното създаване „1877 авг, 20“. Разположението на цветовете му са като тези на знамето на Стилияна Параскевова (опълченско знаме, ушито в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война) и бъдещото българско държавно знаме. Състои се от три хоризонтални ивици – бяла, зелена и червена, като външната му страна е изрязана зигзагообразно. В средата върху зелената ивица е апликиран кръст от вълнен плат, раменете на който завършват с троен овал. Под кръста, от лицевата част е извезан с бели конци текстът: „За славянска Свобода“.


Според легендата един ден, когато той и неговата сестра работят на полето край близкото село, двама турски войници, яздещи коне, ги забелязват и решават де се отбият до кладенеца под едно дърво в близост до тях. Сядайки под дървото, единият турчин се обръща към сестрата на Желю с думите:


 „Гяурке, вземи кофата и ела да ни напоиш!“ 


Наливайки вода в устата на единия, тя разлива тежката кофа и го намокря по гърдите. Той мигновено се ядосва и прави опит да я изнасили. Желю действа инстинктивно и в този момент с помощта на сърп, с който е работил на полето, отрязва главите на двамата турци.


Това става причина той да бъде издирван и да потърси убежище при хайдушките чети в планините.


Поклон!



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Генерала който се би храбро срещу сърби, турци, румънци, англичани, французи. италианци и руснаци

 На 25 януари 1945 година, умира великия български генерал Тодор Кантарджиев, който се би храбро срещу сърби, турци, румънци, англичани, фра...