Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю)

 На 24 юни 1893г., в с. Карапча (днес Маломир, Ямболско) умира Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю). Български хайдутин, войвода, революционер и национален герой. Желю войвода участва в три войни: Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885).

Той е роден на 29 юни 1828г. в Ямбол. През 1831г. семейството се премества в с. Карапча (днешно с. Маломир).

Желю става хайдутин почти на 30-годишна възраст. През 1858г. първоначално се включва в дружината на Димитър Калъчлията, а след неговото залавяне преминава в четата на Панайот Хитов. В 1867г. е помощник на войводата Панайот Хитов, където знаменосец е Васил Левски. През 1868г. подготвя чета, в която се записва и Христо Ботев, но по разни причини четата се разпада и не преминава Дунава.

По време на Априлското въстание Желю войвода е в Браила, откъдето заминава за Сърбия. Там Панайот Хитов, като главен войвода на българските чети, отново го определя за свой помощник-войвода. Упълномощен е да набира доброволци в Сърбия, Румъния, Русия и България.

На 20 август 1877г. с разрешение на руското командване е създадена доброволческата чета на дядо Желю, наброяваща около 300 души, която действа в Еленския и Котленския балкан.

В края на 1877г. четата се обединява с четата на Панайот Хитов и наброява около 1000 души. През зимата на 1878г. те участват в прочистването на Източна Стара планина от башибозушки банди. Там ги заварва вестта за сключването на Санстефанския мирен договор.

За участието си в Освободителната руско-турска и Сръбско-българската война войводата е награден с кръст за храброст и сребърен медал.

Необходимо е да се отбележи, че когато през 1858 г. Желю Чернев започва хайдушката си дейност, в този край има вече и друг прочут войвода със същото име Дядо Желю - това е 48-годишният Желез Добрев Железчев (ок. 1810-21.IV.1878). Той също е хайдутувал в четата на Димитър Калъчлията, а по-късно сам става войвода на чета. Подвизава се в Сливенския и Котленския балкан. През 1863г. се отказва от хайдутството. Сливенското село Желю войвода, намиращо се на 15 км. северно от Ямбол, носи името точно на този хайдутин, защото е негово родно място (тогава Черкешлии).

Знамето

В деня на създаване на четата за участие в Освободителната война, тя получава своето трицветно знаме. За произхода на знамето липсват преки данни.

Върху знамето е избродирана датата на нейното създаване - „1877 ав. 20”. Разположението на цветовете му са като тези на знамето на Стилияна Параскевова и бъдещото българско държавно знаме. Състои се от три хоризонтални ивици - бяла, зелена и червена - с тази особеност, че външната му страна е изрязана зигзагообразно.

Изработването на знамето на дядо Желювата чета в същия ред на цветовете показва, че този ред вече се е наложил в съзнанието на народа. В средата върху зелената ивица е апликиран кръст от вълнен плат, раменете на който завършват с троен овал. Под кръста, от лицевата част е извезан с бели конци текстът „За славянска Свобода”. Цялото знаме е шито на ръка.

Пръв честа да носи знамето има един от най-достойните в четата - Гочо Тодинов от с. Карапелит (днешно Медникарово), Старозагорска област.

Във фондовете на Ямболския исторически музей се съхранява личният печат на Желю Чернев (дядо Желю войвода), както и печата на четата на Панайот Хитов, в която той е подвойвода от 1867г.

Първият печат с диаметър 47 мм. и с дръжка от дърво. Той е от времето, когато Желю Чернев е подвойвода в четата на Панайот Хитов (1867 г.). Представлява кръгла медна пластина с надпис "НАРОДЕНЪ БЪЛГАРСКИ ПЕЧАТЪ БАЛКАНСКИ "867". В средата на печата е изобразен лъв обърнат надясно, който в едната си лапа държи кръст. Върху главата на лъва има корона с кръст.

С втория печат са подпечатвани документи, свързани с живота на войводата след Съединението. Той е бронзов и с кръгла по форма, с текст "ВАЙВОДА ЖЕЛЮ ХРИСТОВЪ", вписан между два концентрични кръга. В свободното вътрешно пространство на печата е изобразен лъв, изправен на задните си крака, с вдигната опашка, обърнат наляво и стъпил върху повалено турско знаме. Диаметър на печата е 23 мм; височина на. буквите 3 мм.