Полковник Константин Каварналиев

 110 години от гибелта на полковник Константин Каварналиев

На 23 юни 1913г., по време на Междусъюзническата война, в сражението при Дойран с гърците, геройски загива легендарният Константин Великов Каварналиев. Един от най-великите български военни, офицер с чин генерал (посмъртно), сред най-смелите командири в нашата история. 

Полковник Каварналиев разполага само с два полка - 32-ри и 42-ри, които на всичкото отгоре са непълни и имат общо едва 3000 бойци. Гърците атакуват с 42 000 бойци. Един срещу четиринадесет. Боят пламва със страшна сила на 18 юни 1913г. Резерви и поддръжки от тила не идват. На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите: "Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!" Дуров среща много български войници. Но те също се сражават отчаяно... И на 23 юни полк. Каварналиев хвърля в боя единствения резерв - себе си. Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Противникът е отбит, позицията удържана, гърците се отказват от настъпление към България. По време на сражението той е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не напуска бойното поле, но се оказва, че куршумът е пронизал важна артерия. Храбрият пълководец умира няколко часа по-късно от загуба на кръв. Произведен е посмъртно в генерал-майор.

Роден е в Шумен през 1866г. Каварналиев завършва Военно училище в София. Участва в Сръбско-българската война през 1885г. като юнкер и се отличава в сраженията при Сливница, Цариброд и Пирот, а след войната за съединението завършва Военна академия в Белгия и след това специализира и в Италия. На 15 декември 1907г. е назначен за началник-щаб на 5-а пехотна дунавска дивизия. През Балканската война е на същата длъжност, като за кратко в периода 14 декември 1912 до 16 януари 1913г. е командир на 5-ти пехотен дунавски полк. През Междусъюзническата война е назначен за командир на 3-та бригада от Трета пехотна балканска дивизия.

Шест дивизии, командвани лично от крал Константинос I, атакуват Кукуш, отбраняван от два български полка. Те се сражават три дни, давайки възможност на населението да се изтегли без жертви към Стара България. Гърците губят 10 000 убити (в цялата Балканска война са само 6000 убити!). Без да позволят да бъдат обкръжени, българските полкове се изтеглят на север. Кукуш е изгорен до основи и гръцката армия се устремява към Дойран.

През 1916г. в чест на Константин Каварналиев от 9-а Плевенска дивизия е издигнат седемметров паметник на мястото, където е погребан полковникът. Намира се на малък хълм, непосредствено до пътя за Валандово, на 3-4 км от Дойран. Като форма наподобява паметниците на Васил Левски в София и на Царя Освободител. Той е бил с надпис "Полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-ата Плевенска дивизия". Паметникът е открит с прочувствена реч на полк. Борис Дрангов (също загинал по-късно на завоя на Черна). Слово произнася и писателят Антон Страшимиров. В присъствието на войскови части от 9-а Плевенска пехотна дивизия е извършена панихида от полковите свещеници. Освен полк. Каварналиев на мястото са погребани и петима войници. Те са загинали по-късно, през Първата световна война (1915-1918). Около този паметник се намират и гробовете на много други българи - както на загиналите през двете Балкански войни, така и на тези от Втората световна война.

Монументът е бил взривен през 1966г. по време на акцията по унищожаване на всички български военни паметници в Македония, като отломките му са били разхвърляни в района.

Паметникът е въстановен повторно през 2019 г.