Гласът на България

 На този ден, преди 30 години, в Рим умира легендарният Борис Кирилов Христов. Български певец (бас), един от най-великите оперни изпълнители на ХХ век. Мнозина музикални критици днес, въз основа на гласовите данни, артистичните способности и сценично присъствие, определят Борис Христов като най-великия бас от втората половина на ХХв.

Той е роден на 18 май 1914г., в Пловдив, в семейството на Райна и Кирил Христови. По това време Кирил Христов е гимназиален учител за кратко в Пловдив. Баща му Кирил Христов Совичанов произхожда от будно българско семейство от старопрестолната българска столица Битоля, деец е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Илинденската организация. Дядо му по бащина линия Христо Совичанин-Псалта участва в борбите за самостоятелна българска църква, а по-късно е и касиер на Битолския революционен окръг. Майката Райна е софиянка, дъщеря на хаджи Тодор п. Иванов. Борис Христов има по-голям брат – Николай.

През 1946г. се запознава с бъдещата си съпруга Франка де Рензис (1915-2010), с която сключват брак през 1949г.

Още от дете Христов демонстрира много добри гласови възможности в хора на катедралата „Св. Александър Невски“ в София. От 1930г. започва да пее в софийския хор „Гусла“, на който след 1940г. става солист. През това време бъдещият маестро завършва гимназия, а през 1942г. – и Юридическия факултет на Софийския университет. До това време той не си поставя за цел да стане оперен певец. Певческите му умения и качества впечатляват мнозина и това става причина през май 1942г. да получи стипендия от правителството на Царство България (с личното участие и подкрепа от страна на Цар Борис III). Борис Христов заминава на обучение и специализация в Милано, Италия, при Рикардо Страчари (1875-1955), известен баритон от началото на ХХ век.

След няколко гостувания и рецитала в Австрия през 1944 и 1945г., през декември 1945г. Христов се връща в Италия. Оперния си дебют прави в ролята на Колин от операта „Бохеми“ в Реджо ди Калабрия на 12 май 1946г. През следващите години Христов се изявява в няколко роли в миланската Ла Скала, във венецианската опера Ла Фениче, в операта на Рим, в лондонската опера Ковънт Гардън, а също така и в оперните театри на Неапол, Флоренция, Барселона, Лисабон, Рио де Жанейро и др.

През 1950г. получава покана да пее в нюйоркската Метрополитън Опера, но не е допуснат на територията на САЩ поради емигрантския закон на Маккарън (забраняващ издаването на входни визи на жители на държавите от Съветския блок), въпреки че не живее в България от десетилетие и фактически има разрешение за постоянно пребиваване в Италия. След отпадането на това ограничение Христов прави дебюта си в САЩ в операта на Сан Франциско. След това, въпреки многото покани от Метрополитън опера, той така и не гостува там. След кратко отсъствие от сцената през 1964г. поради заболяване, през 1965г. Христов продължава кариерата си.

През цялото време на пребиваване в чужбина отношенията на Борис Христов с комунистическото правителство в България остават напрегнати и на моменти направо враждебни. На великия бас е отказвана входна виза за България. Христов открито и често е противопоставян на певци от България (Николай Гяуров, например) чрез интриги и задкулисни машинации. Стига се дотам, че Христов не е допуснат на погребението на баща си през 1961г., като за пореден път му е отказана входна виза. Завръща се в България през 1962г., за първи път от двайсет години. Посрещнат е на летището от стотици почитатели, присъства на юбилея на хор „Гусла“ и на конкурса за млади оперни певци.

През 1967г. пристига за погребението на майка си. През седемдесетте години на миналия век отношенията на Борис Христов с българските власти постепенно се затоплят. През 1976г. той осъществява записи на църковно-славянски песнопения заедно с хора на катедралния храм „Свети Александър Невски“, а през 1978г. отново прави нови записи в катедралния храм. Получава високи държавни награди, урежда отношения, съврзани с бащината му къща и статута на академията „Борис Христов“ в Рим. Въпреки това, той никога не е допуснат да пее на българска сцена.

През 1970г. участията на Христов все повече намаляват. Приключва кариерата си с концерт в Българската академия за изкуство и култура в Рим на 22 юни 1986г. Умира в Рим на 28 юни 1993г., но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Св. Александър Невски“.

Борис Христов остава ярка следа не само с големия си талант, но и с огромната обич към родината си и стремежа да помага и поддържа всичко българско. Прекарал голяма част от живота си по световните сцени и извън България, маестрото пази българския си паспорт през целия си живот, въпреки че това му коства някои неприятности заради комунистическия режим в България, а същевременно и самата комунистическа власт му създава неприятности.

През 1968г. композитор от югославска Македония му изпраща писмо, с което го уведомява за написана от него опера „Самуил“, като пита Борис Христов дали би се съгласил да му изпрати партитурата на операта за преценка и евентуално одобрение и да отговори, готов ли е да пее на премиерата, която ще се състои в открития театър на Скопското кале. Композиторът уверява Борис Христов, че е осигурил за неговото участие хонорар по най-високите размери, каквито певецът получава на западните сцени. Борис Христов проявява професионален интерес към операта на младия автор и иска от него да му изпрати либретото и нотния материал. От него е видно, че Самуил е титулуван като македонски княз, а останалият персонаж са дейци от някаква македонска нация. Борис Христов отказва участие със следното писмо:

"Господин Македонски,

Получих програмата на „ВАШИЯ“ Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте обаче не можах да разбера, като Вие знаете отдавна моето мнение, което е мнение и на всеки българин.

Тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да направят впечатление дори на невежи хора.

Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така както цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский.

Желая Вам и на Вашето семейство Честита Нова година.

12 януари 1969г. Борис Христов"

е познат предимно с изпълненията си в опери от Верди и в такива от руски композитори. Особено място в репертоара му заема ролята Борис в „Борис Годунов“ – счита се, че е най-добрият изпълнител на тази роля след Фьодор Шаляпин. Изпълнявал е ролята на Сенека от „Коронацията на Попея“ от Клаудио Монтеверди. Доказал се е и като отличен изпълнител на вокална църковна музика. Записал е всички песни на Модест Мусоргски.