Донка Ушлинова

 На 27 юни 1937г., в гр. Варна умира Донка Ушлинова - българска революционерка и военна деятелка и четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Родена е през 1885 година в западномакедонското българско село Смилево, (родното място на Даме Груев), тогава в Османската империя. Омъжва се на 15-годишна възраст за Ставри Христов от село Лера, Битолско. Докато мъжът ѝ Ставре е на гурбет, започва да я задиря чифлик - сайбията на село Лера - Реджо бей, когото тя убива с помощта на етървата си Сребра Апостолова и съпругът ѝ Апостол през август 1902 година и го заравят в гробището.

След това тримата бягат в гората, където намират четата на ресенския войвода Славейко Арсов, който ги облича в четнически униформи. Така Ушлинова се включва в борбата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация срещу османското господство в Македония.

Осъдена е задочно от османските власти, а къщата ѝ е разрушена. През Илинденско-Преображенското въстание участва в близо 20 сражения в Битолския революционен окръг край селата Лева река, Смилево, Златари и др.

След въстанието се прехвърля в България през Сърбия, като се установява във Варна и започва да следва там. Също там пак се събира със съпруга си. През Балканските войни Донка Ушлинова, заедно със съпруга си,е доброволка във Втора рота на Осма костурска дружина на Македоно-одринското опълчение. Участва в много боеве, като се отличава в Шаркьой, Галиполи, при пленяването на Явер паша, Руен и Султан тепе. За проявен героизъм е произведена в чин ефрейтор и наградена с два ордена „За храброст“ – четвърта и трета степен.

През Първата световна война Ушлинова постъпва доброволка във Втори пехотен македонски полк (преименуван на 60-и пехотен полк) на Единадесета дивизия. Участва в боевете при Яребична, Дойран, Круша планина и други. Наградена е с орден за храброст II, а по-късно през 1917 година е произведена в чин подофицер и е наградена с орден „За храброст“ I степен лично от главнокомандващия на действащата армия генерал-лейтенант Никола Жеков. Същата награда получава и съпругът ѝ. Донка Ушлинова е предложена за офицерски чин, но краят на войната осуетява повишението.

След края на войната се връщат във Варна. Получава еднократна помощ от 10 000 лева, с които построяват малка къща. През 1924 г. им се ражда син - Александър. 

До смъртта си Донка Ушлинова е членка на Варненското дружество на запасните офицери „Другарски съюз“. След смъртта ѝ Македонският женски съюз издава некролог:

„ Почина Донка войвода, жена революционерка, героиня, самоотвержен и смел боец за родните идеали…"

Поклон!