17 юли 1393 г., Търново падна

 На 17 юли 1393 г., след продължителна обсада османците превземат столицата на българското царство - Търново. 

С падането на столицата под османска власт - Търновското царство престава да съществува, а владенията му са ограничени до няколко крепости по Дунав, най-важна от които е Никопол.

Търново превъзхожда всички български градове по големината си, съкровищата и частично природното, частично изкуственото си укрепление. По тази причина османците атакуват този център на българските земи с всички сили.

Много версии има за разигралите се събития около превземането на столицата на Второто българско царство. Водеща в научно отношение е тази, че командващия отбраната на града патриарх Евтимий пред опасността да избухне епидемия или гладни бунтове сред населението, договорил предаването на града.

Населението, водено от Патриарх Евтимий, се съпротивлявало, но накрая след тримесечна обсада, градът е завладян след атака на френкхисарската порта на Царевец на 17 юли 1393 г. Патриаршеската църква „Възнесение Христово“ била преобърната в джамия, а останалите църкви на Трапезица били изгорени и сринати до основи. Същата съдба сполетяла и царските дворци на Царевец, като части от техните стени и кули останали да стърчат чак до 17 век над обърнатия в турски български престолен средновековен град.

По-късно, както предават историческите сведения, всички видни търновски граждани били изпратени в Мала Азия на заточение по стар византийско-имперски тертип, където техните исторически следи се губят. Българският патриарх е заточен в Бачковския манастир, където ѝ умира, след което е канонизиран за български светец.

Гражданите на Търново, които останали в града видели това, което е описано от съвременни източници като „пълно опустошение на града“. Османските завоеватели окупирали Царевец, наричайки го по турски Хисар. Учениците на Евтимий се разпилели и запътили по съседните все още свободни земи, а през Дунава преминали във Влашко, Молдавия, и оттам в древноруските земи, където продължили необозпокоявани книжовната си и просветителска дейност на среднобългарски език, проповядвайки и разпространявайки божието слово по тези земи на църковнославянски. Много други от търновските търговци и боляри, с цел да запазят общественото си положение, приели исляма. Най-известната търновска църква „Свети четиридесет мъченици“, построена от цар Иван Асен II, била превърната в джамия. 

Падането на Търново и заточението на патриарх Евтимий, бележат началото на края на средновековната българска държавност и самостоятелна култура.