ЕДНА ТРАГИЧНА ЛЮБОВ ПО ИЛИНДЕН 1903 г.

 ЕДНА ТРАГИЧНА ЛЮБОВ ПО ИЛИНДЕН 1903 г.

На 19 юли в църквата Св.Димитър", с.Корнишор пред 250 четници са осветени знамената на обединените чети на ВМОРО. Знамето на Кукушката чета тържествено е връчено на знаменоската Анна Малeшевска. След това кукушкият войвода Кръстю Асенов пожелава попа да го венчае с Анна, което е съгласувано с Апостол войвода. Това събитие ще се превърне в една от най-разтърсващите драми в българското революционно движение в Македония. Анна е дъщеря на Никола Малешевски. По препоръка на Гоце Делчев с писмо от 1898 г. тя е отведена от Пере Тошев да учи в педагогическия колеж на Солунската Българска девическа гимназия. Дипломира се с 12-ия випуск и през учебната 1902-1903 г. е назначена като учителка в Кукуш. Пролетта на 1903 г. Анна и Кръстю Асенов, племенник на Хаджи Димитър, вече са безумно влюбени. Двамата се познават от Дупница, където роденият в Сливен младеж през 1900 г. е изпратен от Гоце Делчев и отсяда в дома на баща й. Кръстю Асенов е основното действащо лице в аферата „мис Стоун“, целяща събиране на пари за въоръжаване на четите в Македония и Тракия. Той е главният преговарящ от страна на Организацията за откупа по освобождаването на американската гражданка Елън Стоун. Неговият представителен външен вид, дипломатичността и владеенето на френски език изиграват ключова роля за финализиране на преговорите с откуп от 14500 златни турски лири, равняващи се на 10 кг злато. В Кукуш Кръстю и Анна се сгодяват и тя, едва 19-годишна влиза в неговата чета. Със закупен от Солун плат Анна Малешевска ушива знамето с помощта на своята колежка Райна Измирлиева. Венчавката в малката църквичка предизвиква недоволство сред четниците на Кръстю Асенов. От невежество и суеверие, или разногласия, поради въведената от войводата желязна дисциплина, те не приемат любовта му за съвместима с борбата за свободата на Македония в навечерието на въстанието. Повечето напускат обреда шушукайки си: „Ние оставихме жените си, а той намери за мунасип сега да се жени”. Схващайки положението, Кръстю Асенов обявява, че се оттегля като войвода и с Анна напускат четата, като се отправят към Гевгелийско при Сава Михайлов и Аргир Манасиев. Десетарът Гоно Бегинин инструктира четника Мицо Големинов да убие войводата. Докато двамата с Анна спят прегърнати, той се промъква в колибата и подло го застрелва. Преди втория изстрел пушката на убиеца засича, което спасява живота на Анна. По-късно революционен съд, ръководен от Аргир Манасиев разглежда убийството и осъжда на смърт физическия му убиец. Подбудителят Гоно Бегинин избягва в България, където е заловен, но е помилван по искане на Йордан Асенов, брат на убития и революционер на ВМОРО. Анна се спасява, но една година за нея няма никаква вест. Родителите й в Дупница решават, че е загинала в пламъците на Илинденско-Преображенското въстание.През ноември 1903 година издават некролог и отслужват опело. Анна се завръща в Дупница по таен организационен канал, като остава загадка къде е пребивавала повече от година. От 1905 до 1934 година е учителка в Дупница. Тук тя се запознава и свързва живота си с главния учител Асен Михайлов Мазанов – преселник от Крива Паланка. Анна има две дъщери – Катя и Елена. Умира на 28 март 1941 г. в Дупница. Подобно на Христо Ботев, и Кръстьо Асенов умира с ясното съзнание, че любовта към Родината и любовта към любимата жена са съвместими. За българският народ в Македония остава с прозвището „Огнениот даскал“. Двамата влюбени са обезсмъртени в романа „Роби“ на Антон Страшимиров. Анна Малешевска е прототип на героинята Ана Беровска - сътрудничка на солунските атентатори. Първообразът на главния герой в романа Асен Дъмбев е Кръстьо Асенов. За войводата Антон Страшимиров пише: “ ... то не беше човек, а чудо. Духът на Хаджи Димитър, магията на Панайот Хитов, крилете на Филип Тотю и безмерната жажда за подвиг...“