Кирил Борисов Дрангов

 На 15 юли 1901г., в Лом е роден Кирил Борисов Дрангов. Син на легендарния български вожд Борис Дрангов. Той е един от най-великите български революционери и национален герой, виден деец на ВМОРО. Известен е с псевдоними като Борисов, Камен, Методи, Страхил.

След Деветосептемврийския преврат се укрива в София, издирван от новата власт, която се разправя с членовете на ВМРО. Но на 8 юни 1946г., къщата на Дрангов на улица „Цар Иван Шишман“ №37 - зад черквата „Свети Седмочисленици“ е обкръжена. Четирисет и пет годишният мъж решава сам да сложи край на живота си, отколкото да попадне в килията за "разпити". В една по-сетнешна справка на ДС (от 6.ХII.1962г.) се лансира версията, че „при престрелка с нашите органи е убит“, последното й изречение гласи: „Той обаче убил 6 души от МВР“. Цифрата е потвърдена от донесение на агент Борис Аврамов, който съобщава, че Кирил Дрангов, преди да издъхне бил застрелял шестима от четиринайсетте агенти, изпратени да го арестуват. Гробът му и днес не е известен.

Роден в семейството на българския офицер Борис Дрангов и Райна Дрангова в Лом, където баща му служи.

Като ученик е доброволец в Първата световна война, в която загива баща му. Завършва Първа софийска мъжка гимназия в 1919г. и в 1921г. постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет.

Влиза в редовете на ВМРО и е сред основателите на студентското дружество „Вардар“, а по-късно негов председател. Прекъсва на няколко пъти следването си поради болест и революционната си дейност. Посещава лекции в Гренобъл и Инсбрук. Завършва през 1928г. Във ВМРО, Дрангов става един от най-приближените на Иван Михайлов дейци. След убийството на Тодор Александров участва в разгрома на левицата в така наречените Горноджумайските събития през септември 1924г., като на 12 септември застрелва Алеко Василев, а в последвалата престрелка са убити още Георги Атанасов и други техни приближени. На Шестия конгрес на организацията е избран за пунктов началник на София. Дрангов се занимава с международните контакти на организацията и в подготовката на много от терористичните актове. Дрангов ръководи убийството на генерал Александър Протогеров в 1928г. На Осмия конгрес на ВМРО от 1932г. е избран за резервен член на Централния комитет. След Деветнадесетомайския преврат в 1934г. и забраната на ВМРО е въдворен в Лом. Освободен е през 1936г. само за да бъде въдворен отново на следната година в Севлиево, а през октомври 1938г. в Борисовград.

След освобождението на по-голямата част от Вардарска Македония през април 1941г. Дрангов се установява със семейството си в родния град на баща му Скопие и упражнява адвокатската си професия. В началото на септември 1944г. при оттеглянето на българските войски от Вардарска Македония се завръща в София.

Синът му Борис, завършил семинарията в София през 1976г. е поканен в Торонто от местната емиграция, за да оглави църквата на емиграцията. След падането на комунизма в България през 1989г. дъщерята на Кирил Дрангов - Райна Дрангова - е сред създателите на ВМРО-СМД в София.