Легендарния генерал Климент Бояджиев

 Преди 90 години, в София умира легендарния генерал Климент Бояджиев. Един от най-великите български военни, македонски българин родом от старопрестолната българска столица Охрид, офицер (генерал-лейтенант) и национален герой от войните за национално обединение на България. По време на Балканската война се отличава в боевете при Люлебургас като командващ Четвърта пехотна Преславска дивизия. През Първата световна война командва Първа българска армия по време на нейното успешно настъпление в Сърбия.

Той е роден на 15 юли 1861г. в старопрестолната българска столица Охрид. Произлиза от една част от семейството на Мине Кочовски, преместила се навремето в Охрид от Преспа. През 1883 година завършва Военното училище в София, след което е зачислен в Четвърта пехотна самоковска дружина като подпоручик.

През Сръбско-българската война (1885) е адютант в щаба на Западния корпус.

След това служи в Първи пехотен полк, а от 1891 година учи в Торинската военна академия, която завършва през 1895 г. След завръщането си в България Бояджиев служи в Пета пехотна дунавска дивизия (1895-1897), в Генералния щаб (1897-1900), командва Осми пехотен полк (1900-1904). По това време изработва първата релефна карта на България (1902). През следващите години е началник-щаб на Шеста пехотна бдинска дивизия (1904-1905), Трета пехотна балканска дивизия (1905-1907) и Втора военноинспекционна област (1907-1910). От 1910 г. Климент Бояджиев командва Четвърта пехотна преславска дивизия.

През Балканската война генерал Бояджиев участва начело на Четвърта пехотна преславска дивизия в пробива на османския център в Лозенградската и Люлебургазко-Бунархисарската операция и в безуспешния щурм на Чаталджа (октомври-ноември 1912 година).

Във войната със съюзниците действа с дивизията си в състава на Пета българска армия по направлението Кюстендил – Скопие. Войските му нанасят няколко поражения на сърбите, превземайки връх Китка над река Пчиня (27 юни 1913).

Като министър на войната (1913-1914), началник на Трета военноинспекционна област (1914-1915) и началник на Генералния щаб на армията (15 април - 7 септември 1915) генерал Бояджиев реформира войската и повдига духа ѝ след поражението в Междусъюзническата война. Подава оставка от щаба непосредствено преди включването на България в Първата световна война, несъгласен с условията на българо-германската военна конвенция.

Синът му, поручик Никола Бояджиев, загива на 1 февруари (14 февруари нов стил) 1915 г. в атентата в софийското Градско казино.

В операциите на Централните сили за разгром на Сърбия през есента на 1915 година генерал Бояджиев командва най-голямата българска групировка – Първа армия, която настъпва по линията от устието на Тимок до Трън. В резултат на Нишката операция армията достигат до десния бряг на Южна Морава. На 23 октомври частите на 8-ма българска дивизия влизат във военновременната столица на Сърбия – Ниш. Войските на Бояджиев превземат и Зайчар, а по-късно Битоля и Охрид. През август 1916 г. ръководи Леринската операция срещу съглашенските войски в Костурско и Леринско, но след неуспеха ѝ подава оставка. На 25 септември 1916 година е уволнен от армията.

След излизането на България от Първата световна война през 1918 година, Климент Бояджиев заминава за Германия, опасявайки се от политически преследвания. През 1923 г. той е осъден на 5 години затвор от Държавния съд като виновник за Втората национална катастрофа. Амнистиран е през 1924 г.

Генерал-лейтенант Климент Бояджиев умира на 15 юли 1933 г. в София.