НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ.

 Този надпис посреща вярващите на входа на църквата "Света Неделя", в Битоля от далечната 1863 г. През XX век, злостна ръка се е опитала да изтрие част от надписа, но за щастие, не е успяла докрай.

___________________________________________________________

НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ.

За насъ е радость, слънце златно

въ навѫсенъ день когато блѣска,

но лучътъ му грей по-приятно

прѣзъ нѣкоя тъмнична рѣзка.

Една звѣздица — и тя тоже

морѣка води срѣдъ морето,

едничка искра нѣвга може

пожаръ да дигне до небето.

Огъньтъ, въ който Хусъ изчезна,

огря вселената по-ясно,

въ нощь мрачна, бурна и беззвѣздна

свѣткавицата грей ужасно.

Тирани, всуе се морите!

Не се гаси туй, що не гасне!

Лучата, що я днесъ гасите,

тя на вулканъ ще да порасне.

Тукъ всичко мре, изтлява, гние

и тѣзъ, що бдятъ, и тѣзъ, що падатъ,

прѣстоли, царщини и вие

и червите, що васъ изядатъ.

Едната свѣтлина е вячна —

една въ хаоса грамадни!

Съ нея тоя свѣтъ се начна,

съ нея нѣма да пропадне.

Въ мраченъ гробъ фърлетѣ нея —

тя повечъ блѣсъкъ ще се пръсне,

убийте я въ Прометѣя —

тя въ Волтера ще възкръсне.

И ако слънцето изчезне

отъ тия небеса привѣтни,

то нѣкой въ ада ще да влѣзне,

главня да вземе, да ни свѣтне!

Иванъ Вазовъ

Януари 1883