ушаков или Добротица ?

 Грандоманския паметник на "адмирал Ушаков" на нос Калиакра??? Как така на нос Калиакра, няма паметник на нито един деспот, който е управлявал тези български територии в периода на Второто Българско Царство??? Защо там няма паметник на деспот Балик или Добротица??? Около 600 руско-съветски паметници се извисяват в "България". 

Този на адмирал Ушаков е издигнат с невменяеми и неадекватни доводи, за малко над 6 млн. лева. Става въпрос за морско сражение между 2 империи през 18 век, което няма нищо общо с никакви българи, "освобождения" и така нататък.

Ето и кратко пояснение от Румен Иванов:

"Ушаков никога не е бил адмирал, вицеадмирал е. В състава на турската империя воюва срещу християни (Корфу)! Лично е награден със златна табакера от султана, а флотилията му е издържана от Високата порта! Запазено е писмо на Ушаков до царя, в което описва отчайващата мизерия на руските кораби и как са нахранени от турския султан! Такава е историческата истина. Документирана. Разбъркана ми е библиотеката, иначе мога да цитирам описанието, с каква гордост приема Ушаков преоблечения султан ( султанът не може да се качва на чужд съд), получава от него персонална награда и жълтици за екипажа. Султанът ги храни, ама те срещу него воювали. Та и безкористно за нечия свобода. В Черно море е имало пирати, били са преимуществено турци и Ушаков се бие с тях за да ги разчисти. Сега ни обясняват че воювал срещу Турската империя."

Цена 6.5 млн. лева. Построен е през 2006 г. по инициатива на Община Каварна (разбирайте Цонко Цонев, тогавашен кмет) и генералното консулство на Русия във Варна. Историята с паметника на адмирал Ушаков има продължение. През 2011 г., т.е. пет години след откриването му, около него е издигната грандиозна арка. Върху нея с големи букви е изписано „Слава на черноморския флот на Русия, сражавал се за православната вяра и свободата на България“. Надписът е възмутителен и оскърбителен! 

"Сражавал се за православната вяра и свободата на България“? 

Какво подяволите е това кощунство? Става въпрос за морска битка между Руската и Османската империи, която се е състоила по случайност и стечение на обстоятелствата край Калиакра, през 18 век??? Каква "православна вяра" и какво "освобождение" през 18 век?

Текста от тук надолу, е от статия на г-н Инджев от 26.11.2017 г.

 

"Пламналата на 11 август 1791 г. битка е част от руско-турската война (1787 – 1792 г.). Война, водена почти век преди "Освобождението" ни, която няма никакво отношение към българската национална кауза. Още по-малко съотносима към националното ни дело е споменатата битка. Тя просто по случайност се е състояла край Калиакра, а това е географско, топографско, физическо съвпадение – нищо повече. Пък е и една незначителна по мащаб битка, в която няма потопен и един кораб: нито руски, нито турски. Просто се сблъскват две ескадрили ( по-скоро ескадри- бел. ivo.bg) – и двете малобройни – кораби, посбиват се кое-що, след което всяка тръгва по пътя си: руската – на север, турската – на юг. Като изключим алжирската съюзническа подкрепа за турските черноморци, това е всичко. В цялата схема България я няма – не съществува изобщо нито в тактиката, нито в стратегията, нито дори само в концепцията на конфликта. Повтарям: сблъсъкът между двете флотски единици няма никакво, абсолютно никакво отношение към нашата страна – това си е битка между две империи, битка, която изобщо не засяга България: дори индиректно. Тогава защо паметник? Ако тръгнем да градим паметници на всички държави, воювали в пограничните ни региони, националният бюджет само за камък няма да ни стигне. А не е само паметникът – и ежегодни тържествени, официални, национални чествания са. Ритуали, в които участват официално и български войскови единици, и държавници от първата фаланга, и кметове на съседни градове, и православната ни църква с молебени, водени от цяла плеяда наши и руски митрополити, йеромонаси, протойереи. А аз се питам какво търсят по подобни маскаради наши министри, какво търсят висши български (доколко ли са български?) офицери, какво търси, редом с председателя на Форум „България-Русия”, Светлана Шаренкова, сам премиерът ни?

Но има и друг ( за съжаление, снимката , която му направих с телефона, стана твърде неясна, за да я публикувам редом до каменното грозилище) . Той не толкова видим знак на почит към чуждия герой Ушаков, съществуващ от комунистическо време под формата на възпоменателна плоча край пътеката, водеща до самия край на Калиакра. Защо се е наложило да бъде дублирана тази благодарност към Русия за нещо, което тя не е направила за България ( защото става дума за незначителен епизод от военен сблъсък, част от поредната руско-турска война, една от многото, в която никакво българско освобождение не е било на руски имперски дневен ред)?

А защо самото възвеличаване в България на Ушак Паша, както осмалиите уважително наричали адмирал Ушаков заради общите им военни операции с него в друга битка срещу френския флот, е пълен абсурд, това се обяснява в статията на Димитър Бочев, озаглавена “Свети адмирал Ушаков, Ушак паша и нашето балканско нищожество”

В имперското си съперничество Русия и Турция от векове не могат да си поделят нито Черноморието, нито Балканите. Десетилетия наред адмирал Ушаков е воин в тази извечна битка за надмощие. И като такъв него го интересува единствено и само Русия, интересуват го руските териториални интереси, руската имперска кауза го интересува. Тази кауза той следва предано и всеотдайно цял един живот. Пътеводител в биографията и във флотската му адмиралска кариера е имперският марш на Кремъл. Когато имперските руски интереси повеляват, той воюва срещу турците – не само край Каварна. Когато същите интереси повеляват, той се съюзява с турците срещу французите – турците го наричат с преклонение „Ушак паша”. Да речем, че в това няма нищо престъпно – такъв, имперски е бил духът на епохата, естествено е за един пълководец да провежда и следва офанзивата на императора си навред по широкия и пъстър свят. Какво търси обаче, увековечен като монумент и честван така, както и националните ни герои не са чествани, Ушак паша на родното Черноморие? Отговор дължат на българската общественост онези институции, които са учредили паметника. И онези общински и централни власти, които са го градили, дължат отговор. И всички повелители и изпълнители на ежегодните ритуали в центъра и по места дължат отговор. А най-вече отговор дължат онези наши високопоставени държавници, които участват (явно не само протоколно) в една церемония, която, възхвалявайки вековния империализъм на една зловеща империя над родината ни, саботира пътя ни към Европа и света”.