ВСИЧКИ ВЕЛИКИ СИЛИ

Ще започна хронологията на Освобождението на България с Априлското въстание, защото вследствие на неговото кърваво потушаване е свикана Цариградската конференция, която има за цел да реши Източния въпрос. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание от страна на ВСИЧКИ ВЕЛИКИ СИЛИ на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост. В окончателния план на конференцията се налага британското предложение, което е гласувано и прието от ВСИЧКИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ. Въпроса за границите на България е гласуван и решен! Изработен е цялостен план, който е връчен на Високата порта. Притиснатата от Великите сили Османска Империя се измъква от ситуацията с твърдението, че конференцията е излишна, тъй като султанът ще дари народа с конституция, която ще гарантира права и свободи на всички етнически малцинства. Българите ще се ползват със същите права, като всички други народности. Великите сили обявяват, че конституцията е само частично и незадоволително решение. След конференцията на 31 март 1877г. следва последния опит изострянето на Източната криза да се уреди по мирен път. Подписан е Лондонският протокол. Срещу обещанието на Русия да демобилизира въоръжените си сили и да не предприема военни действия Високата порта трябва да поеме задължението да въведе реформи за християнското население. Протоколът е придружен от декларация на правителствата на Русия и Великобритания. На 10 април 1877 г. Високата порта отхвърля протокола с аргумента, че това е вмешателство във вътрешните ѝ работи. Отказът да бъде приет протокола става повод за избухването на Руско-турската война. Война се случва с благословията на Великите сили и нейната цел е именно да се изпълнят решенията взети на Цариградската конференция! Какво прави Русия подготвяйки се за войната? Подписва Райхщатското споразумение с Австро-Унгария, което гласи, че „ако се стигне до териториални промени или разпадане на Османската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено“ и САМО в случай на „пълен разгром на Турция в Европа“ се предвижда възможност България и Румелия да образуват независими княжества!!! Плановете на Русия и Австро-Унгария за разпределение на териториите са в пълно несъответствия с Цариградската конференция. И тук ще отворя една скоба, защото в България соц историографията не само, че тотално пренебрегва имперските амбиции на Русия, но и дели империите на "добри и лоши", изхождайки единствено от интересите на България, което е крайно неприемливо от научна гледна точка. Предвид сключеното Райхщатско споразумение е повече от ясно, че целта на Русия в тази война не е освобождението на България - то е само повод! И това се доказва в хода на самата война. 

В началото на 1878 година действуващата руска армия е на 20 км от Цариград, което е в разрез с уговорките направени преди войната. В отговор на това "лошата" Великобритания изпраща боен флот, който да предотврати превземането на османската столица. С една дума англичаните са лоши, защото си защитават позицията на Проливите, а Русия е добра, защото иска да се разпорежда в Средиземно море. И тук се случва нещо, което ТОТАЛНО СЕ ИГНОРИРА от нашата история и не се споменаваше в учебниците. На 31 януари Русия сключва с Османската империя Одринското примирие, известно в руската историография като Основи на мира, с което се прекратяват бойните действия. Условията на примирието са:

1. Създаване на българска държава със статут на автономно княжество и територия, която обхваща земите, където българското население е мнозинство. Размерът ѝ не може да бъде по-малък от размера, определен от Цариградската конференция.

2. Изтегляне на османските войски от територията на българската държава, която има собствена милиция и правителство и ще плаща ежегоден данък на Високата порта.

3. Признава се независимостта на Черна гора, Румъния и Сърбия. Черна гора разширява територията си със земите, освободени от армията ѝ. Румъния получава териториално възнаграждение. Сърбия изменя границите си в своя полза. Босна и Херцеговина получава автономия. В християнските области на Османската империя се въвеждат реформи.

4. Османската империя осигурява руските интереси по отношение на Босфора и проливите. Заплаща на Русия военно обезщетение за военните загуби и разходи.

5. След подписването на примирие, османските войски се изтеглят от крепостите Видин, Русе, Силистра, Ерзурум и започват преговори за изработване на мирния договор.

6. Приемането на документа от представители на Високата порта е условие за прекратяване на военните действия и сключване на примирие. 

Следващата стъпка е мирен договор, който да утвърди решенията на Цариградската конференция. Да, ама не! Незнайно откъде изведнъж Русия изскача със Сан Стефаския договор, в който решенията в Цариград са тотално игнорирани. Факт е, че очертаната от всички Велики сили Цариградска България обхваща безспорното българското национално землище. В Сан Стефанския договор Игнатиев позволява на Цариград да си задържи част от Косово и "умилен" от сръбските жалби, че не получават Косово, Скопие, Пирот и Видин, на своя отговорност им дава Ниш, въпреки собственото си твърдение, че това е чисто български град!? Срещу връщането на Южна Бесарабия Румъния пък получава Северна Добруджа, в която дори румънските статистики след 1878 година трудно намират румънци. Инструкцията на Горчаков е Солун и Одрин да бъдат оставени на турците. Както посочва самият Игнатиев, на много места в Одринско българите са близо 80% от населението. Един поглед върху Санстефанския договор показва, че той изключва от България градове в Родопите и Тракия, които днес са в българските граници. В Сан Стефанския договор са прибавени и територии към които останалите Велики сили и нашите съседи са твърде чувствителни – Беломорието на Егейска Македония и части от Източна Албания. С една дума Русия всячески се постарава въпросния договор да бъде оспорен, вместо просто да приложи взетите решения на Цариградската конференция. Берлинския конгрес е лично по нейна вина и в пълен синхрон с подписаното Райхщадско споразумение, което пък е видно от разпределението на териториите. Горчаков налага договорът да бъде предварителен (прелиминарен), за да не се дразнят останалите Велики сили. Самите османски делегати не виждат никакъв смисъл от изготвянето на договор, който после ще бъде променен от европейските сили. Естествено възниква въпросът – след като е ясно, че договорът ще бъде ревизиран, защо изобщо е съставен, при това с ясното съзнание, че той нарушава предварително поети ангажименти? От години в българската история витае мита, че Сан Стефанския договор е прелиминарен, защото е сключен за да спре войната. Примирие, един вид. Пълни глупости! Одринското примирие вече е сключено и е влязло в сила. По време на сключването на Сан Стефанския договор боевете са преустановени от 2 месеца. Историческата митология от години ни внушава, че този договор определя етническите ни граници, което определено не е така. Мога да продължа да пиша още по темата, но просто няма смисъл. Целите на Сан Стефано са обяснени чудесно от руската дипломация. Андрей Карцов, руски дипломат: "Смисълът на Санстефанския договор може да е само един: да даде на българите доказателство за добрата воля на Русия, а отговорността за неизпълнението му да прехвърли на Европа." Самият Игнатиев пише в спомените си, че с този договор ще се осигури завинаги благодарността на българите към Русия, а тези, които го разрушат, ще загубят всякакво влияние сред тях. Ще приключа с отговор към Krasimir Harizanov, който написа под предишния ми пост, че "Историята е точна наука и не е за аматьори!!" Прав сте, господин Харизанов. Затова е крайно време такива аматьори като Вас да престанат да свързват "възкресението на българската нация" с трети март. На тази дата е подписан един предварителен и непризнат от никой, договор между две империи. Според ТОЧНАТА НАУКА ИСТОРИЯ България възкръсва на 13-ти Юли 1878г в Берлин, но благодарение на руските машинации и мераци губи огромна част от териториторията си.

____________________________________________________________________

Тезата на русофилите срещу избора на 6-ти или 22-ри Септември за национален празник се състои в един единствен аргумент, че Съединението и Независимостта на България са станали възможни след Освобождението. Любимата им фраза е: "Ако не беше 3-ти Март, нямаше да има нито 6-ти, нито 22-ри Септември." ОК, съгласна съм, така е. Но аз пък ще ви кажа нещо друго. Понеже много държите на фактологията и причинно-следствените връзки - ако не беше 20-ти Април, нямаше да има Освобождение. Нямаше да я има брошурата на Гладстон, репортажите на Макгахан, нямаше да има Източен върос и Цариградска конференция. Така че, другари патриоти - вземете пример от Гърция. Нейния национален празник е 25 Март. Гърците са извоювали своята независимост през 1829 г., но за Ден на независимостта и за свой национален празник са избрали 25 март 1821 г. На тази дата Митрополитът на Патра, Германос издига гръцкия флаг и затова този ден в Гърция се смята за начало на борбата срещу османското владичество. Свободата за гърците идва ЦЕЛИ 8 ГОДИНИ ПО-КЪСНО!!! Гърция също се освобождава с помоща на Русия, но за разлика от нас там не издигат в култ руската помощ, нито пък се тръшкат, че "ако не беше Русия, сега щяхме да ходим със шалвари и да говорим турски". С националния си празник те отдават почит и благодарност на собствените си герои. На 20-ти април през 1876 в Панагюрище е развято НАШЕТО знаме, СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ, извезано от Райна Княгиня. Ако толкова държите на началото - за нас всичко започва на тази дата.