Владимир Сис

 На 2 юли 1958 г., умира чешкия журналист, военен кореспондент, писател и страстен защитник на българската национална кауза Владимир Сис. По време на пребиваването си в България до 1920 г. Владимир Сис пише и сътрудничи на почти всички български вестници и списания. Заедно с проф. Б. Пенев, д-р К. Кръстев, Ст. Чилингиров и С. С. Бобчев през 1915 г. организира честване на Ян Хус по случай 500-годишнината от рождението му и публикува научно-популярната книга Ян Хус с предговор от Ив. Вазов. По инициатива на Владимир Сис през 1926 г. се организира голямата изложба на български художници в Прага и голяма Изложба на българската книга през 1934 г.

Автор е на многобройните му студии и статии, с които представя пред чешката публика класиците на българската литература и изкуство, с повечето от които поддържа лични контакти – Иван Шишманов, Михаил Арнаудов, Ал.Теодоров-Балан, Васил Златарски, Йордан Иванов, Любомир Милетич и др.

С обзорни статии и преводи Владимир Сис запознава чешките читатели както с утвърдени, така и с нови имена в българската култура. Участва в почти всички съвместни юбилейни или възпоменателни сборници за забележителни дати от българската военна или гражданска история, или посветени на известни български или чешки политици, държавници, пълководци или общественици.

През 1925 г. Владимир Сис е награден с орден „За граждански заслуги” I ст. като „неуморим и верен защитник на българската национална кауза.

През 1928 г., след голямото земетресение в България, Вл.Сис събира с подписка и предава като помощ за пострадалите колеги интелектуалци над 600 000 крони. През 1936 г. Вл.Сис е сред инициаторите за подписването на българо-чешко съглашение по печата. По време на Втората световна война Владимир Сис активно участва в антинацистката борба, но открито не одобрява налагането на сталинизма в страните от т.н. „съветски блок”, поради което му е отнета журналистическата карта. През 1949г. е арестуван, а през 1950 г. на инсцениран процес Вл. Сис е осъден за „държавна измяна и шпионаж" на 25 г. строг тъмничен затвор.

Умира на 2.07.1958 г. в крепостта Леополдов.

_________________________________________________________________

КОЯ МАКЕДОНИЯ БЪЛГАРИТЕ ИСКАТ ЗА СЕБЕ СИ?

''Тази Македония българите искат за себе си, тъй като имат права за нея. Погледнете географската карта на Шафарик, а ако ви изглежда остаряла, погледнете картата на Нидерле. Ще видите, че български са както Битоля, Охрид, Дебър, Прилеп, Гевгели и Кукуш, Дойран, Щип, така и Кочани, Велес, Кратово, Крива Паланка - всичко това сърби и гърци искат да отнемат от българите. Ще видите колко малко са сръбски както Скопие, така и Тетово и Куманово, и колко ''гръцки'' са Серес, Йенидже Вардар и Воден. Навсякъде там ще видите българското, а ако имате доверие на чешката наука, ще разберете, че правото е на страната на българите и няма да се учудвате, че българите бранят това свое право с оръжие в ръка.

Но вие не искат да ви убеждават. Вие, които до неотдавна викахте: ''Осанна!“ за триумфа на победилите българи (при победите срещу Турция през Балканската война - 1912 г., б.м.), днес, поглеждайки границата, където се намира измъчена България, вие крещите язвително:

- Ето го еретика! Поставете го в плен, запалете го, да не се чува неговият глас!

Новият ''шести юли''* се повтаря…“

Владимир Сис

Из ''Критичните дни на България'', дневник на военния кореспондент, 1913г.

* - На 6 юли 1415 г. на кладата е изгорен чешкия национален герой Ян Хус. Владимир Сис нарича българския войник ''Ян Хус на Балканите''.

______________________________________________________________