Алексо Стефанов с псевдоними Бай Ганю, Демирхисарски

 На 12 юли 1935г., в София умира Алексо Стефанов с псевдоними Бай Ганю, Демирхисарски, Тома Христов. Виден български революционери и национален герой. Демирхисарски войвода на ВМОРО. Сред легендарните образи по време на славното Илинденско-Преображенско въстание в бунтовната 1903г. Участва в сраженията при Смилево, Цапари, Облаково и други. Оставя увлекателни спомени за революционните борби в Битолско.

При избухването на Балканската война в 1912г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение и става войвода на чета №19, действаща в Битолско, а през Междусъюзническата служи в 1 рота на 6 охридска дружина.

Лидерът на ВМРО, Иван Михайлов го описва така:

„Той бе много познат сред македонските дейци и поради извънредната си духовитост. И сега си спомням сбитата му характеристика за високия технически напредък на немците, които бе наблюдавал през Първата световна война в Македония: „Немецот е како паяк; каде що ходи, отзаде му жица излиза.“

Баща му се казва Стефан, а майка му умира, когато е на един месец. Алексо Стефанов има две сестри Ристана и Петкана и един брат Димитър. След като турци разоряват баща му икономически, той заминава за Битоля, където работи като помощник във фурна. След като убива без да иска един грък се връща в родното си село, а от там заминава за България.

Във ВМОРО

След като купуват пушки и тръгват към Македония, турската полиция ги подгонва и арестува след кратка престрелка. След като ги откарват в участъка Алексо Стефанов вижда там арестувани още Славчо Ковачев, Тома Давидов и Борис Сарафов. Около 1901 Тома Давидов привиква Стефанов и други около него и ги вкарва във ВМРО. Обикаля из Македония с четата на Тома Давидов, в която още се включват и Димитър Ясенов, Иван Ясенов (внуци на Хаджи Димитър), Петър Тинев и други. В село Брезово Алексо Стефанов и другарите му са поети от Йордан Пиперката, където заедно с четата на Георги Сугарев, четниците стават 70 на брой. В село Магарево, четата се разделя на две, като едната част заминава за Могила, Битолско, а другата част начело с Давидов към Буково, Дихово, Брусник, Лавци и Кърстоар.

През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година участва в сраженията при Смилево, Цапари, Облаково и други. След въстанието в 1904 година е четник в Горноджумайско и Малешевско. В 1905 година става помощник битолския районен войвода на Димче Сарванов и действа в родния си Демир Хисар с 13 души, какъвто остава до Младотурската революция в 1908 година. След нея се легализира, но е направен опит да бъде убит на пазара.

След Първата световна война участва във възстановяването на организацията и от 1920 до 1928 година е войвода на чета в Битолско и Охридско. Подпредседател е на Битолския окръжен конгрес от 1923 година, който го избира за член на окръжното тяло заедно с Георги Попхристов и Петър Шанданов.

Женен е за Христина Куртелова, учителка от Охрид, също участвала в революционното движение в Македония.

___________________________________________________________________