На 16 август 1902г., в сражение с турска войска

 На 16 август 1902г., в сражение с турска войска в местността Узунов Аргач, над българското село Горничево (Западна Македония, а днес Кели, Гърция) загива Стефан Николов, останал в българската история като Стефо войвода и Далипо. Виден български хайдутин, революционер и национален герой. Участник в Кресненско-Разложкото въстание и войвода на Върховния Македоно-Одрински комитет.

 Роден е в 1855г. в българското костурско село Бесвиня (Западна Македония, а днес Сфика, Гърция). Остава без образование. На 13г. тръгва на гурбет в Анадола и след осем години се връща във Въмбел, жени се и става овчар. Става ятак на хайдушката дружина на Васил Журката. През 1877г., след като участва в убийството на зулумаджията Чолак Реджеп, започва своята дейност като разбойник с чета, съставена от гръцки паликари.

През есента пленява цяла потеря и се прехвърля в Тесалия, където се сражава с гръцките въстанници. Връща се в Костурско на следната година с войводите Никола Гиза и Михаил Дарда. През есента през Мариово и Кочанско се прехвърля в България. През пролетта на 1879г. капитан Стефо Николов е стотник-войвода на т.н. „Четвърта чета“ на Стефо войвода, която влиза в състава на „Доброволческата войска“ и имала 78 доброволци, предимно от Костурско и Леринско. До 12 март 1879г. четата се намира в Кюстендилския район, след което се прехвърля в Горноджумайското село Падеш.

През месец май заедно с предвожданата от него чета, както и с четите на Георги Караискаки и други навлиза в Македония с цел да достигне Битолската област и да вдигне местните българи на въстание. През Мъгленските планини четата се насочва към Воден. В Мариовското поле към четата се присъединяват и местни българи. През юли се сражава с турски войски в Негушката планина.

В 1880г. участва заедно с Константин Буфски и Леонидас Вулгарис в събранието в местността Гремен теке, край Острово, на 21 май/2 юни, на което е председател.

В Тиквешко ликвидира зулумаджията Адем ага от Градец. През 1882г., обграден от турски потери, се сража при Рожден и край село Бабчор, Костурско.

Бяга в Гърция, където е арестуван, осъден несправедливо за убийство и лежи 13г. в затвор. В 1900г. е освободен и се установява в София. В 1902г. формира чета на Върховния комитет, с която заминава за Леринско. След смъртта на Стефо войвода четата е оглавена от Иван Ботушанов, който я прехвърля във Воденско.