На 27 август 1948г. в солунския затвор Еди куле (Ептапиргио) е осъден на смърт и е разстрелян от гръцката власт

 На 27 август 1948г. в солунския затвор Еди куле (Ептапиргио) е осъден на смърт и е разстрелян от гръцката власт - легендарния Андон Христов Калчев (на гръцки: Αντον Κάλτσεφ). Последните му думи при разстрела са: "Ура Македония!". Калчев е един от най-великите български офицери, общественик, революционер и национален герой. Преподавател в Лайпцигския университет. Калчев е сред най-видните дейци на българското национално-освободително движение през ХХ век, основател на българската доброволческа военизирана организация Охрана и на Солунския български клуб в Беломорска Македония през Втората световна война. Организация, която си поставя за цел защита на правата на българите в останалата под гръцко робство Беломорска Македония.

Българите от Беломорска Македония са възпели своя войвода - Андон Калчев „Костурският орел“ с народната песен „Летел е орел над Костурско“, влязла в репертоара на ансамбъл „Гоце Делчев“. На него е посветен разказът „Професорът от Лайпциг“ в сбирката „Беломорски разказ“ от М. Богданов. В чест на 100г. от рождението и 62 от разстрела на Андон Калчев, в памет на неизвестния му гроб, на 27 август 2010г. е поставена тържествено мраморна плоча до възрожденската черква „Свети Никола“ в Балчик.

Той е роден в костурското българско село Жужелци (днес Спилеа, Гърция). Когато след Междусъюзническата война Жужелци попада в Гърция бащата на Андон - Христо Димов Калчев емигрира в България, където се занимава с търговия. По-късно към него се присъединява и останалата част от семейството. Установяват се в Балчик. Андон Калчев завършва гимназия в София през 1931г. и заминава за Германия, за да продължи учението си където завършва икономика в Лайпцигския университет и остава да преподава в университета. По покана на цар Борис III Калчев се връща в страната и учи в Школата за запасни офицери, от която придобива чин подпоручик.

След поражението на Гърция от Германия през април 1941г. и връщането на българската администрация в Западна Тракия и източната част на Егейска Македония през август Калчев, произведен в поручик, е сред основателите на Солунския български клуб - организация, която си поставя за цел защита на правата на българите в останалата под гръцка администрация Егейска Македония. През септември 1941г. Калчев се установява във Воден (Едеса) и там развива основаваната с помощта на Цветан Младенов в Лерин (Флорина) българска опълченска организация Охрана, която има за цел да защитава българското население от гръцките паравоенни чети. Силни подразделения на Охрана са формирани и в Костур, достигащи общо около 12 000 въоръжени редовни членове. Стефан Шклифов от Черешница си спомня:

„Тогава България изпрати офицер, поручик от запасо на име Антон Калчев за свръзка со германското командване да ни брани нас българите от издевателствата на гърцките полицаи и италианските им приятели... Со неговото идване им се посече силата на гърците и на гъркоманите. Из цело Костурско Калчев го пречекаха като господ спасител со свирки, со венци, со тъпани, со български байраци. Во полските села ягнища колеха и кой напревар да го гости. Се чудеха на униформата му, му целуваха сабята. Беше хубавец и левент со красивата българска офицерска униформа и сабя на страни. Добро направи, ама добро не пати. Со неговото идване во Костур германците и италианците спреха да убиват безразборно наши и гърци.“

Андон Калчев има заслуги в освобождението на българи, заловени от германците като комунистически партизани. Партизанинът от ЕЛАС Коле Пандов си спомня:

„Калчев издейства Колето, Гилето и брачед ми Слави да бъдат ослободени от затворо като невинни българи. Ето за тая работа беше дойден Калчев - да не брани нас, българите.“

След Деветосептемврийския преврат в България, подразделенията са разпуснати, а Андон Калчев се оттегля в най-северните част на Егейска Македония. По-късно при Битоля е пленен от титовски партизани, които го предават на паравоенните формирования на ЕЛАС, след което е съден от специален гръцки военен съд. На 10 юни 1946г. генерал А. Ананиадис го осъжда на доживотен затвор. След 2г. каторжен затвор на остров Корфу към края на Гражданската война в Гърция започва втори процес на 10 май 1948г. и трае десет дни. Калчев е съден за „морално подстрекаване към убийство“ като военнопрестъпник. На базата на извънреден гръцки военновременен закон, действащ повече от 3г. след края на Втората световна война, той е осъден на смърт и е разстрелян в 5:30 в солунския затвор Еди куле (Ептапиргио) на 27 август 1948г. Последните му думи при разстрела са „Ура Македония!“.

Проф. д-р Георги Даскалов изследва и публикува няколко книги за егейските българи и борбите им за национално освобождение от грърците където подробно са представени фактите за делото и участта на Андон Калчев. Проф. Добрин Минчев също публикува свой труд за „Охрана“ и нейния организатор Андон Калчев.