Москва, Кремъл, 70-те години.
Заседание на ръководството на Организацията на Варшавския договор(1) и на партийните и държавни ръководства на страните-членки.
Докато текат изказванията, Леонид Брежнев(2) тихо пръдва.
Седящият до него Алексей Косигин(3) поглежда строго към Тодор Живков(4) и кратко му заповядва: „Вън!“.
Живков дисциплинирано става и незабавно напуска залата. Брежнев се навежда към ухото на Косигин и му прошушва: „Ама защо го изпъди, аз бях...“.
Косигин отвръща: „Аз отлично разбрах кой беше, другарю Брежнев. Но след като Вие се изпуснахте, той щеше да се престарае и да се насер€.“
До това се свеждаше държавният и национален суверенитет, на който се радваше Народна Република България през целия период на „народната власт“(5).
*********************************
Пояснителни бележки:
(1) Варшавски договор - Военно-политически съюз на социалистическите страни в Европа, просъществувал от 1955 до 1991 г.
(2) Леонид Брежнев (1906–1982) – Генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз(6) (ЦК на КПСС) от 1964 до 1982 г. и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР.
(3) Алексей Косигин (1904–1980) – Председател на Съвета на министрите на СССР в периода 1964–1980 г. и член на Политбюро(7) на ЦК на КПСС.
(4) Тодор Живков (1911-1998) – Генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия от 1954 до 1989 г. и Председател на Държавния съвет(8 ) на Народна република България от 1971 до 1989 г.
(5) Народна власт – наименование, с което установената в България след 1944 г. комунистическа тоталитарна диктатура наричаше сама себе си и изискваше от цялото останало население да я нарича по същия начин.
(6) Съюз на Съветските социалистически републики (СССР, съкратено Съветски съюз) – несъществуваща вече държава, първата комунистическа империя в света, създадена през 1922 г. от Русия (в която болшевиките(9) са взели властта с преврат на 25 октомври 1917 г. и са я удържали след победата си в гражданската война) и от окупираните от нея и превърнати също в социалистически (комунистически) републики Украйна, Белорусия и Закавказие. Впоследствие в СССР са включени като съветски републики още десетина азиатски и европейски държави, като общия им брой към момента на разпадането на империята през 1991 г. е петнадесет.
(7) Политбюро – най-висшият изпълнителен орган на всяка комунистическа партия, съставен обикновено от около десет най-високостоящи в партийната йерархия функционери.
(8 ) Държавен съвет – висш постоянно действащ орган на държавната власт в Народна република България в периода от 9 юли 1971 до 10 април 1990 г. Държавният съвет стои на върха на пирамидата от държавни органи, сливайки законодателни и изпълнително-разпоредителни правомощия и осъществявайки комунистическата концепция за „демократичен централизъм“. Създаден е с Конституцията на НРБ от 1971 г. От създаването му до 17 ноември 1989 г. несменяем председател на Държавния съвет е Тодор Живков.
(9) Болшевики – ляво-екстремистка фракция на Руската социал-демократическа работническа партия (РСДРП), оглавена от Владимир Ленин, изповядваща революционно-терористичната борба като средство за вземане и упражняване на властта и за предизвикване на подобни революции в целия свят. През пролетта на 1917 г. те се отделят в самостоятелна Руска социал-демократическа работническа партия (болшевики) – РСДРП(б), преименувана през 1918 г. на Руска комунистическа партия (болшевики). През 1925 г. РКП(б) е преименувана на Всесъюзна комунистическа партия (болшевики) – ВКП(б), а тя пък през 1952 се преименува на Комунистическа партия на Съветския съюз (КПСС).
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.