На 9 август 1972 в София (правителствена болница , с "помощта на другарите от ДС " ) умира

 На 9 август 1972 в София (правителствена болница , с "помощта на другарите от ДС " ) умира Митрополит Андрей Велички . Пръв Американски и Австралийски Митрополит .

Роден е като Стоян Николов Петков на 31 декември 1886 г. в село Врачеш, Орханийско, но детството и младостта му минават в Търговище, където се преселват родителите му. През 1904 г. се записва в Софийската духовна семинария, където учи до 1909 г. След това учи в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. В периода 1911 – 1916 г. продължава образованието си със стипендия в Московската духовна академия. При избухването на Първата световна война в 1914 година е доброволец в Руската армия, секретар в І отряд на Държавната дума. Награден с Георгиевски медал за храброст – ІV степен и Станиславски медал за усърдие. Служи в Руската армия до 1915 година. В 1916 година се връща в Академията, за да завърши образованието си и завършва с научна степен „кандидат на богословието“.

След дипломирането си в Академията, остава в Русия и от септември 1916 г. до юни 1918 г. преподава в Знаменските курсове и е учител в училището на Розенкранцовата фабрика в Петербург. Петков влиза в кръга на императорското семейство. Участва в Кръстовъздвиженското братство в Черниговска губерния, Глуховски уезд, село Ямпол.

Петков се връща в България след Болшевишката революция в Русия и от 1919 до 1921 година работи като секретар и инспектор във Вероизповедния отдел на Министерството на външните работи. След това до 1926 година е учител в Софийската семинария. Провежда православни библейски курсове – в София, предимно в храма „Свети Николай Чудотворец“, както и в страната. През януари 1927 г. е назначен за главен ръководител на християнските братства, който пост заема до септември 1934 година. На конгреса на братствата, провел се в Софийската семинария на 28 – 30 август 1924 г., е избран за ръководител на новоучредния Съюз на ученическите православни дружества. От 1925 до 1929 г. е началник на културно-просветния отдел на Светия синод.

На 14 декември 1928 г. Стоян Петков е постриган в монашество под името Андрей в Черепишкия манастир от митрополит Павел Старозагорски. На следния ден митрополит Павел го ръкополага за йеродякон, на 16 декември – за йеромонах, а на 30 декември в синодалния параклис „Свети цар Борис“ – за архимандрит. На 20 април 1929 г. във варненската катедрала „Успение Богородично“ е ръкоположен за епископ с титла Велички и назначен за викарий на митрополит Симеон Варненски.

През 1937 г., след смъртта на Митрополит Симеон, Светият синод изпраща Андрей да управлява Българската източноправославна епархия в Америка със седалище в Ню Йорк. Назначен е с царски указ от 26 февруари 1938 година.

Годините на Втората световна война Андрей Велички прекарва в неутрална Турция – през септември 1942 г. е изпратен от Синода да организира погребението на цариградския екзархийски наместник епископ Климент Главиницки, когото замества на поста до март 1945 година. В Цариград заедно с митрополитите Борис Неврокопски и Софроний Търновски през 1945 година преговаря с Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата.

На 26 юли 1947 г. епархийски избирателен събор от миряни и клирици в Бъфало, Ню Йорк, избира епископ Андрей Велички за американски митрополит. Изборът обаче не се харесва на правителството в България и под натиск лично от Георги Димитров Синодът не го признава, но поддържа контакти с него. През 1949 г. два пъти посещава Италия - през февруари там е бил д-р Г.М.Димитров, а през ноември заедно католическия свешеник отец Йосиф Гагов, в качеството му на председател на Комитета за подпомагане на българските емигранти, посещават американския посланик в Италия Дън, с когото обсъждат възможността САЩ да приемат повече български емигранти[4]. При първото си пътуване през В 1963 година е проведен каноничен негов избор за американски и австралийски митрополит. След разделянето на епархията му в 1969 година на Акронска , Детройтска и Нюйоркска, митрополит Андрей поема Нюйоркската катедра. При неговото управление се създават много нови български православни църковни общини, строят се храмове.

Прави дарения за два храма в Търговище, а с по­с­ле­д­но­то дарение се построява пречиствателна станция с озоново пречистване и до­из­г­ра­ж­да­не­то на храм „Св. Ив. Рил­с­ки”. С пу­с­ка­не­то в ек­с­п­ло­а­та­ция на но­ва­та во­до­с­на­б­ди­тел­на си­с­те­ма през 1979 г. за­ви­на­ги се сла­га край на во­д­ния ре­жим в град Търговище .

Тук в линковете може да прочетете документите на ДС разработките .

https://namegdana.com/nu-iorkskiq-mitropolit-andrei-i…/

Втора част https://namegdana.com/nu-iorkskiq-mitropolit-andrei-i…/

Трета https://namegdana.com/nu-iorkskiq-mitropolit-andrei-i…/

Четвърта https://namegdana.com/nu-iorkskiq-mitropolit-andrei-i…/

Пета https://namegdana.com/nu-iorkskiq-mitropolit-andrei-i…/

На втората снимка - едно писмо до Баба в което се интересува за манастира в Преслав ,Патлейна изграден с негова помощ .

На третата снимка - негови Енколпиони, ордени и медали . Съхраняват се в РИМ- Търговище.