Само дето никой не иска да го напише в учебниците на децата ни!

 

“В Университетската библиотека на италианския град Модена е открит ръкописът "Кой е Петър Богдан - авторът на най-старата история на България ... "

Не Раковски, както историците смятат, а Петър Богдан е идеолог на българското националноосвободително движение. Той пръв създава и застава начело на съзаклятническа организация за българско въстание, подкрепено от антиосмански западноевропейски сили....

Името на Петър Богдан събуди интереса в последната седмица, след като преподавателят от Югозападния университет в Благоевград проф. Лилия Илиева обяви, че а Тя е написана на латински от родения през 1601 г. в Чипровци католически архиепископ и книжовник Петър Богдан. Първото е монашеското му име, а второто е по рождение.

Българинът прави кариера във Францисканския орден и става лидер на католиците у нас. Смята се, че неговата история е създадена около 1667-1668 г. или около век преди "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски. Отпечатана е след смъртта на нейния автор през 1674 г. В цялостен вид тя досега не е била известна на науката. Ръкописът на неговата история беше откупен наскоро от частна колекция.

Петър Богдан Бакшев е един от най-видните чипровчани, най-големите духовници, книжовници и дипломати на България през тъмния 17-ти век. Според проф. Божидар Димитров той има големи заслуги за отечеството си – прави първия герб с изправен разярен лъв, пише първото стихотворение у нас и пръв пише историята на България, близо век преди Паисий. Историята на Петър Богдан е непозната дори и на историците. Тя не стига до българския народ. Отпечатана е във Венеция, но изгаря по време на Чипровското въстание. Малко страници – предговорът и 4 глави от нея историкът Божидар Димитров намира в архивите на Ватикана, а друг български учен – проф. Иван Дуйчев, цял живот я търси в архиви и библиотеки. Затова и беше изнендваща новината от тези дни, че проф. Лилия Илиева е открила продължението в библиотека в град Модена, Италия.

Тези дни още една новина, свързана с големия българин, дойде от Чипровци. Директорът на историческия музей д-р Анита Комитска съобщи, че ще бъде изграден параклис, в който ще бъдат пложени костите на Петър Богдан Бакшев. Общинският съвет е отредил парцел за параклиса. Той ще се намира на историческия хълм, където е кипял целият духовен живот в селището по времето на Петър Богдан Бакшев и където се намират останките от католическата катедрала „Санкта Мария", в която той е изнасял своите проповеди.

Петър Богдан е роден през 1601 в бедно чипровско смейство. Отначало учи в килийното училище на Чипровския манастир, но заради католическата си вяра през 1612 година постъпва в католическия манастир в града. Под покровителството на софийския католически епископ Петър Солинат през 1623 година постъпва в Климентинския колеж в Рим, където учи до 1627 година ...

В Рим започват неговите научни занимания като издател на богослужебни книги на славянски език. През 1637 година е повикан за помощник на софийския епископ Илия Маринов. Същата година е избран за епископ на Голиполи. През 1641 година, когато Маринов умира, Петър Богдан става софийски епископ и апостолически викарий на Влахия и Молдова.

За разлика от други видни българи, които очакват освобождението на народа от османско робство от Русия, Петър Богдан Бакшев очаква и работи за привличане в това дело на Западна Европа. В едно от своите писма до Венецианския сенат, писано в Чипровци през 1673 година, той съобщава: “Народът на България е готов да въстане и се освободи от тежкото робство, очаквайки отново да му се притече на помощ обединена духовно и с оръжие Европа."

Петър Богдан работи за въстанието, застава начело на съзаклятническа организация, но не дочаква камбаните на бунта, забили през 1688. Умира през 1674 година, а в завещането си пише да бъде погребан в католическата църква „Света Мария" в родния му град Чипровци. Така и става.

През 80-те години на миналия век в останките на унищожената след въстанието от 1688 година католическа църква при разкопки са открити костите на погребаните в нея католици. Сред тях са и Илия Маринов и Петър Богдан Бакшев.

Досега те са пазени в стъклен саркофаг в историческия музей в града. Дошло е време да бъдат поставни в параклис, с което да се изрази народната почит и уважение към видния българин от 17-ти век, допълни Анита Комитска.

Петър Богдан остава в българската история със своята гордост на българин. Много от неговите думи звучат актуално и днес – „Мен ме роди българската земя и искам да изплатя данъка си, който България с право изисква от мен". „Днес България се назовава, което някога се наричаше Горна Мизия и част от Долна Мизия, цяла Тракия, по-голяма част от Македония и цялото Моравско до Охрид и чак до границите на Албания, Гърция и Сърбия, към изток се простира до Черно море, на север Дунав я дели от Влашко и Молдова". Той се възхищава на родината си.

Оставил е и следното и описание „Царство България е прекрасно. Украсено е с широки поля, високи планини и хълмове, приятни гори и дъбрави, оросявано от различни реки и води. В това царство има изобилие от всякакви житни храни, вина, овце, биволи, крави и волове, добри коне. Намира се злато, сребро, мед, стомана, желязо и олово. Ако това царство би имало един владетел християнин и добър, то не би отстъпило на много царства в Европа.”

Това не е само преклонение пред родното, Петър Богдан отдава своята начетеност и духовните си влечения на своя народ, на своята поробена родина. От него се страхуват османските власти, гръцкото духовенство. Особено от трудовете му –„История на Охрид – столица на България", „История на София", историята на моравската мисия на Кирил и Методий ...”