СПОМЕНИ ОТ ЗАТВОРА В ИДРИЗОВО

 53 години от смъртта на д-р Асен Татарчев, племенник по брат на първия председател на ВМОРО Христо Татарчев. Роден е в Ресен през 1893 година. Завършва медицина в Женева и специализира акушерство и гинекология. По време на Балканските войни участва в Македоно-одринското опълчение, а в Първата световна война е доброволец в българската армия. След войната е осъден от сръбските власти на 4 години строг тъмничен затвор. Заради мъченията оглушава с едното ухо и губи две ребра. След излизането си от затвора е интерниран със семейството си в Ужице, а по-късно в Белград. През 1932 година Асен Татарчев, съпругата му, швейцарката Марта Татарчева, и двете им деца бягат в Швейцария и подават петиция до Обществото на народите, в което заклеймяват преследването и избиването на българите там. Полага голямо старание да отклони България от намеса във Втората световна война на германска страна. През началото на 1940-те години е старши лекар в общинския родилен дом на ул. „Цар Симеон“ в София. След 1941г. при българското управление на Вардарска Македония се завръща в родния край като лекар в Битоля. . Новото комунистическо правителство в Македония през 1946г. го осъжда на смърт, която се заменя с 10 години затвор.

През 1951 година е помилван и изпратен в Прилеп, където създава гинекологичното отделение в града. От 1953 до 1963 година е лекар в Гостивар, където също създава гинекологично отделение. През 1963 година е преместен в Куманово, където умира на 9 август 1970 година при недокрай изяснени обстоятелства. Погребан е в градските гробища в Ресен.:

„Поставиха ме в единична килия без въздух, без дрехи, без светлина; Дишах приклекнал под прага на вратата. Десет дни по-късно ме изведоха от килията и ме отведоха в стаята, където изтезаваха затворниците. Биха ме страшно и пускаха турски плочи, за да не се чува... Извергите дойдоха в затвора, вдигнаха ми краката и ми туриха дърво под краката. Извадиха вериги за сняг от големи автомобилни гуми . Удариха ме пет-шест пъти и краката ми изтръпнаха; донесоха леген с вода, за да не останат следи. Тогава започнаха да ме бият навсякъде. Не можех да ходя, пълзях... Три месеца течеше кръв и гной от краката ми. Взех мръсни вестници от тоалетните и увих краката си. Делото започна. Не можах да отида."

"СПОМЕНИ ОТ ЗАТВОРА В ИДРИЗОВО"