Как се стигна до смъртта на петимата студенти?

 ПРЕДИ 72 ГОДИНИ, НА 13 АВГУСТ ПЕТИМА МЛАДЕЖИ ОТСТОЯВАТ БЪЛГАРСКОТО СИ САМОСЪЗНАНИЕ И РАЗОБЛИЧАВАТ ПРОСРЪБСКИТЕ ФАЛШИФИКАЦИИ НА МАКЕДОНСКИТЕ УПРАВНИЦИ, ЗА КОЕТО ПЛАЩАТ С ЖИВОТА СИ.

Как се стигна до смъртта на петимата студенти?

В периода 1945–1953 г. масовите убийства на видни български общественици в тогавашна социалистическа република Македония пораждат спонтанни ученически бунтове в гимназиите на градовете Скопие, Охрид, Кичево, Велес, Кавадарци и Струмица…

Бунтът в Струмишката гимназия през 1948 г. е ответната реакция на учениците срещу разстрела на д-р Васил Иванов. Той оглавява местния комитет на възстановената от д-р Илия Чулев през 1945 г. ВМРО под името Демократичен фронт на Македония „Илинден 1903“.

Както и в останалите градове, и разбунтувалите се струмишки гимназисти са предимно ученици от 6 и 7 клас (10 и 11 клас, б.а.), а като основни организатори се открояват Борислав Белев, Стефан Топчев, Георги Костуранов, Мирчо Пецев и Георги Яръмов – все наследници на будни български фамилии.

Макар и непълнолетни, участниците в ученическите бунтове в Струмица до един преминават през полицейските подземия, където са подобаващо „респектирани“.

След освобождаването им едни от разбунтувалите се напускат училище и се завръщат по родните си места. А съучениците им от Струмица, завършват гимназията, но са поставени под постоянно полицейско наблюдение.

Две години след ученическия бунт в Струмица, бившите съученици Борислав Белев, Стефан Топчев, Георги Костуранов, Мирчо Пецев и Георги Яръмов се събират като състуденти в Скопския университет. Там открито отстояват българското си самосъзнание и пред колегите, и пред преподавателите си, като разобличават просръбските фалшификации на македонските управници.

Агентите на УДБА (политическата полиция, б. а.), които още от ученическия бунт следят струмишките младежи, многократно ги привикват, убеждават, обещават и заплашват. Но проумяват, че будните българчета няма нито да се предадат, нито да се продадат…

Затова, на 13 август 1951 г., около 21 часа, в района на т.нар. „криви пейки“ в градската градина на Струмица 11 агенти на УДБА връхлитат петимата студенти и ги наблъскват в два полицейски автомобила. После ги откарват в района на югославско-гръцката граница край село Орманли в изоставен пчелин, чиито помощни постройки от години са използвани като неофициални арести за полицейски инквизиции.

След кошмарна нощ на неописуеми мъчения на 14 август петимата младежи издъхват в адски агонии. Костите им са потрошени. На някои от тях изрязват пръстите, а на всички изваждат очите.

Палачите събират тленните останки на мъчениците в чували и ги натоварват на мулета. Привечер същия ден Струмица потъва в скръб...

Властите излизат с дежурната версия, че петимата студенти били застреляни при опит да избягат през границата. Но избодените очи и обезобразените до неузнаваемост тела издават истината…

По волята на семейството му Борислав Белев е погребан отделно, а тленните останки на Топчев, Костуранов, Пецев и Яръмов са заровени в общ гроб. Над него семействата на младежите издигат и общ надгробен паметник.

И както свидетелстват съвременници – „Паметнико не се гляаше от китки“. Затова четири месеца по-късно братската могила на четиримата български мъченици е взривена от УДБА. А на близките на Борислав Белев е заповядано да извършват традиционните християнски панихиди само в тесен семеен кръг.

И така десетилетия наред…

В 2001 година в центъра на Струмица е открит паметник на студентите мъченици, но делото им е представено вече като борба на "македонскиот народ".

БОГ ДА ГИ ПРОСТИ МЪЧЕНИЦИТЕ НА БЪЛГАРЩИНАТА В ТИТОВА МАКЕДОНИЯ!