Радват се българите, НО ТРЯБВА ЛИ?

 20.08.1829 г. – Победоносно руски части влизат в Одрин... 

Радват се българите, НО ТРЯБВА ЛИ? 

Това става по време на Руско-турската война (1828-1829). 

Крепостта капитулира и руските части влизат в Одрин. За първи път градът е превзет от руската армия. Това предизвиква паника в столицата на Османската империя защото руския авангард застрашава директно Цариград. Това подтиква султана да търси примирие с Русия. Победата на руското оръжие става и с българска помощ и надеждите на българите за помощ на националната ни независимост са огромни. Руската политика и обещания, дават надежди за това във всяка война между Руската и Османската империи. И българите активно помагат. В предишната война Българската земска войска само като армейско подразделение наброява над 3000 души. Допълнително руското командване разчита на още 12 000 въоръжени българи за разузнаване, пътеуказване, снабдяване, диверсии срещу противника и спомагателни акции или общо в подразделението и извън него на 15 000 души под оръжие... 

В тази война е същото, броят на участващите български доброволци във всички форми, варира от 5000 до 25 000 души. Отрядът на капитан Георги Мамарчев и личния му състав имат решителен принос за освобождението на Силистра, участват в битките решили войната при Шумен и при овладяването на Сливен. Заедно с другите българи подпомагат бързия оперативен маньовър на руската армия в 1829 г., превеждането ѝ през Балкана през Айтоския и Върбишкия проходи в Тракия, през Сакар планина, през прохода Малък Дервент, което води до падането на Одрин и успешния край на войната за Русия. Българските надежди не се фокусират само в преките участници във войната и многобройните чети оказали помощ на християните и православните. Тази война носи много надежди и на мирните българи, на населението, което е пряко засегнато от военен КОНФЛИКТ НА ТЕРИТОРИЯ НАСЕЛЕНА С БЪЛГАРИ. Това носи и страдание, което има конкретно измерение както с жертвите на мирни хора, така и с разрушенията и опожаряването на населени места. Например, още на 29 септември (11 октомври) 1828 г., след 3 месечна обсада по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., Варна е превзета от руските войски. Варна наброява до 16 000 жители, но по време на обсадата, значителна част от тях е загинала както от оръжия, така и от болести. Пощаденото от полевата и корабна артилерия население е поразено през 1829 г. от пренесената от руските войски морава язва (чума). Гарнизонът там, по показания на турците, бил от 22 000 души преди началото на обсадата, с въоръжените жители, а после са останали едва 7 000 човека –

останалите са жертви на болести и оръжия.

П. Должиков пише, че ...“ трупове, лишени от погребения, се търкаляли по улиците, паднали коне и рогат добитък, заразявали въздуха, страшен безпорядък и суета господствали в крепостта“...

Но страданията продължават и след това. Отново идват османците, отново терор, убийства и жестокости над ХРИСТИЯНСКОТО И БЪЛГАРСКО население. Това води до друга беда, после мнозина напускат родната земя и се преселват... Затова в същата Варна, само от април до края на август 1830 г. част от останалото християнско население (българи и гагаузи) БЯГА и ... завинаги напуска родните си места, преселва се в Бесарабия и Южна Русия. 

Но преди това, българите търпят и се надяват... Участниците във войната чакат резултат.

Какво става с българските надежди, че православието и християнството ще им помогнат?

Капитан Мамарчев, разчита на обещанията за обявяване освобождението на България. Съобразно плановете, той се отделя от руската армия продължила за Одрин и с 500 – 600 души от отряда се установява в Котел и подготвя въстание в районите на Сливен, Котелско, Габровско и Търновско. Целта е провъзгласяване независимостта на България в Търново. 

Но руските планове се оказват други и НАДЕЖДИТЕ НЕОСНОВАТЕЛНИ. Българските доброволци и населението изненадано разбират, че претенциите на Руската империя към османците са скромни и изобщо не ВКЛЮЧВАТ БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА...

ПОСЛЕ се разбира замисълът на руското правителство. То разчита на българската помощ, но смята, че е в негов интерес да запази ...османското присъствие на Балканите. Затова в подписания после Одрински договор българските територии СА ВЪРНАТИ НА Османската империя...

Когато руското командване се убеждава, че намеренията на доверчивия Мамарчев са сериозни, немедлено праща 200 казаци в 1830 г. да го ...арестуват. Защо? За да му противодейства. Защото тези планове са в полза на България, а не на Русия. Провалят пробългарския план и разпускат събраните хора. След това го освобождават, защото е известен и се разчува, но други като Бойчо войвода и братята му са пратени в Сибир...

По този повод командващият на армията, генерал Дибич е ЯСЕН И КАТЕГОРИЧЕН с известните си думи: „Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!…“ 

Защо говори това? Такава е волята и политиката на руския император Николай I .... Какво прави той ? 

Отказва да се срещне с активизиралите се през пролетта на 1828 г. букурещки българи. Техни представители, начело с Александър Некович (племенник на Атанас Некович) се опитват да се срещнат с него, когато е в руския лагер при Шумен. Намерението им е да поискат от Русия такива права за българите, с които се ползват Молдова, Влашко, Сърбия и Гърция. Но той изобщо не иска да приеме делегацията... Не желае дори да погледне подготвения меморандум... ЗАЩО? 

За да стане ясно, че руската политика изобщо не предвижда политическо освобождение на българите! 

За да стане ясно, че войната се води НЕ заради православието и българите, а ... заради гърците. Същото после, през 1830 г. когато комитет от видни букурещки българи Васил Ненович, Иван Селимински, Михаил Кифалов, д-р Никола Пиколо и др., подемат инициатива за създаване на автономно българско княжество в Добруджа. Проектът НЕ само не е подкрепен от Русия, дори не е разгледан. Неслучайно, след като е представен на Влашко, не го отхвърлят, но не го и подкрепят? 

Логично, когато и тази идея не се реализира, над 140 000 българи се изселват от Родината си в посока северно от Дунав, което обезбългарява повече от кланетата.

В този смисъл действията на Русия са изненада само за доверчивите българи. Затова пише и Раковски.

Веднага след сключването на договора в Одрин, руснаците разформироват и обезоръжават българските доброволци в своята армия. Те дори са обвинени в неподчинение, кражби и дезертьорство. Така с вина, са по безопасни и послушни... Не само това... На руските военни и цивилни на Балканите е наредено да избягват всякакви контакти с местното население, то се смята за ...„източник на сериозни затруднения в политическо отношение“. 

Кой има изгода от това? Какво става? Окуражени от руската политика, османците започват погроми над християните на много места в източна Тракия. Но последвалата изселническа вълна, този път не е подкрепена от руските окупационни власти. Обратно, този път, те полагат усилия да я ограничат. Защо ли? Защото смятат присъствието на християнско население по пътя към Константинопол за стратегическо преимущество на Русия в дългосрочен план. Това и става в следваща война, след половин век... Но това поражда НОВИ БЕДИ за българите в региона. Тогава там, възниква остър конфликт между, тези които които искат да се изселят и тези, които в унисон с руската пропаганда искат да останат... Това на места преминава в жестоки братоубийства и саморазправи. 

В Североизточна България обаче руската политика е точно обратна. След повторното преминаване на генерал Дибич, наречен Забалкански, защото преминава Балкана, десетки села тръгват с войската и ... заселват Буджашките степи и района около Одеса. Клета България!