Прадядо ми, подофицер Димитър Стойчев от 7-ми преславски пехотен полк е убит южно от Ниш при Равна Дубрава в сраженията със 7-ма СС планинска дивизия “Принц Ойген” на 16.11.1944 г.
В Равна Дубрава има голям паметник на загиналите сърби от югославската съпротива в тези сражения, но дума не се споменава за българите, участвали в освобождението на Югославия от немците.
Обидно е за паметта на българските войници, че най-големият военен паметник в България прославя не тях, а червената армия, която ни е “освободила” от собственото ни легитимно управление, след като 27 години по-рано “освободи” и руснаците от тяхното легитимно управление.
Още по омерзително е раболепието, с което съвременните ни “антифашисти” благоговеят и свещенодействат пред моча, без да ги е грам еня за българите, които се биха открито с немците на фронта, а не по трънаците на Жабокрек. Ватенките и налудните им физиомутри са им последния кусур.
Стойчо П. Стойчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.