Да помним и никога да не го допуснем отново!

 Народният съд през 1944-1945 г. не се появява от нищото. Дълги години комунистите внушават на народа, че за всичките му беди са виновни богатите и политиците. Това, което се случва на 1 февруари 1945 г. е дългочакано отмъщение, което застигна и много от тези, които го организираха и отмъщаваха, макар и по-късно. 

Димитър Пешев* пише за народния съд и революционната ярост на народните маси: „Ние със страх и мъка дочаквахме края на всяко съдебно заседание след обяд. Знаехме, че предстои на излизане, докато се качим на милиционерските арестантски коли, една сцена на демонстрации и хули, обиди, ритания, плювания от страна на тълпа, доведена специално за тази цел от разни райони на София. Ние от входа на Съдебната палата на ул. „Алабин“ до колите минавахме през една пътека между тълпата, която изливаше върху нас своята ярост, и се чувствахме спасени, когато се качим в колите под виковете и хулите на тълпата. Ако някога се случваше заседанието да свърши по-рано от времето, определено за пристигането на тълпата, ние трябваше да чакаме вътре в Съдебната палата, докато вън всичко бъде готово, за да се прояви така нареченото „обществено настроение“. 

____________________________________________________

Да помним и никога да не го допуснем отново!