На 3 август 1876г., в Пловдив е обесен от турците, Васил Бойчев Рашков, останал в българската история с името Васил Соколски. Виден български революционер и национален герой, участник в славното Априлско въстание. Включен лично от Георги Бенковски като лекар в състава на Хвърковата чета.
В легендарния си роман "Записки по българските въстания" Захари Стоянов пише за Васил Соколов:
"А доктор Васил, който беше човек с весел и шеговит характер, играеше на ръченици... И въобразете си, че три дни бяха изминали още, откогато му бяха прочели присъдата, че той е осъден на смърт, която присъда днес-утре трябваше да се тури в изпълнение. Човек млад, човек с идеи и определени убеждения, на когото намазаното със сапун въже виси вече над главата му играе на хоро! Млъкнете вие, заклети врагове на българския народ, когото не преставате да хулите, че той е лишен от патриотическо чувство, че той не знае да умира за свобода и цел, че неговият единствен идеал е паричката. Лъжете вие."
____________________________________________________________
Той е може би една от най-романтичните и привлекателни фигури на Априлската епопея. Древното българско селище Жеравна е неговото родно място. Отраснал в това бунтовно гнездо, самият Васил не се отклонява от пътя на българските борци за свобода, който го отвежда в Букурещ. Там той се записва във Висшата румънска военномедицинска школа. През 1873г. се завръща в Жеравна, където започва да се занимава със специалността си.
Вече в родното си село, получава по пощата покана от своя учител и благодетел д-р Венко Гръмников, който се е преместил на работа в Пазарджик. Соколски се отзовава на тази покана и попада във водовъртежа на събития, които изпълват сърцето му с радостен трепет, но които в крайна сметка го довеждат до бесилото. „В този град (Пазарджик, б. а.) – пише Д. Константинов – той се запознал с бунтовнците из околията, а най-близо с учителя Петър Бонев от Перущица, който го склонява да се пресели в Перущица, да си отвори малка аптечка и да се занимава с лекарската си практика привидно, а да се заловят да работят за подготвяне на въстание в този край.
Революционният комитет в Перущица го определя и изпраща делегат на Първото велико народно събрание на Оборище. С голяма радост той посреща обявяването на въстанието. Явил се при Бенковски и му заявил, че желае незабавно да замине за Перущица, но апостолът го задържал и включил в състава на хвърковатата чета като лекар. Конната чета водена от Г.Бенковски, прави две обиколки из селата на Четвърти революционен окръг и вдига народа на въстание. След кървавия разгром, в състава на малка чета с Георги Бенковски, потеглят за Балкана.
При едно сражение край Етрополе четата е разбита и пръсната. Соколски загубва следите й и в момент, когато давал лекарска помощ на ранени въстаници, бива заловен от турците и откаран в Златица. Там след жестоки изтезания е препратен в София, а след това и в Пловдив. Тук е изправен пред извънреден съд и разпитан подробно за участието му във въстанието. Държи се смело, признава участието си и че той, заедно с убития вече Петър Бонев, са единствените подбудители на народа. И че всички задържани в затвора перущенци нямат вина и трябва да бъдат освободени. Турският съд го осъжда на смърт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.