"АЗ НЕ ЩЕ ОТСТЪПЯ НА ТУРЦИТЕ СЕЛАТА, В КОИТО ВЧЕРА БЯХ ПОСРЕЩНАТ КАТО ОСВОБОДИТЕЛ!“
- Владимир Серафимов
__________________________
163 години от рождението на един от най-великите български военни, офицер и полковник. Останал в българската история като Спасителят на Родопите. Герой от Сръбско-българската война (1885) и Балканската война (1912-1913). През Балканската война (1912-1913) е командир на 21-ви средногорски полк. Освобождава Централните Родопи. Навсякъде са посрещнати сърдечно от българското население. Така е и в селата Славейково, Петково, Давидково, Момчиловци.
„Всички мъже бяха хвърлили фесовете си и бяха сложили на главите си вместо шапки бели аглоци“.
Лазар Даскалов, четник в четата на Стефан Калфа
Удържа натиска на силни османски части край Аламидере на 21 октомври, въпреки че има заповед за оттегляне. Полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта с думите :
„НЯМА ДА ОТСТЪПЯ НА ТУРЦИТЕ ТЕЗИ СЕЛА, В КОИТО ВЧЕРА МЕ ПОСРЕЩАХА КАТО ОСВОБОДИТЕЛ“
По време на боевете под връх Средногорец, местното християнско население, включително жените и децата на село Аламидере (наименувано Полковник Серафимово пред 1934г.) снабдяват българските войски с храна, помагат им като носачи и водачи по каменистите пътеки. Освобождава на 22 октомври с. Пашмакли, с. Устово и с. Райково (дн. Смолян).
„Населението се радваше и излизаше да ги посрещне. Те вървяха към Кавгаджик. Който имаше вино, ракия и тантура, изнасяше и ги черпеше. Ние обикаляхме и гледахме българските офицери. Силно чувство на радост, признателност и обич към всичко българско ни обхващаше“.
Атанас Сулинанджиев от село Устово.
„Приемът на нашите войски от местните българи беше сърдечен и задушевен. Оплаканите лица на жените, облечени в пъстрите родопски носии, ни срещнаха приветливо. Мъжете и дори невръстните деца предлагаха своите услуги, за да помогнат. Едните и другите се чудеха как и с какво да гостят българския войник“.
поручик Константин Лукаш, взводен командир в 21-ви пехотен Средногорски полк.
Бойният подвиг на средногорци влиза в историята под името „Родопската Шипка“.
В хода на преследването на дезорганизирания противник освобождава на 1 ноември с. Голям палас (дн. Рудозем).
За проявената храброст през войната е награден с Орден „За Храброст“ III степен.
По време на Междусъюзническата война, полковник Серафимов командва 21-ви и 9-и Полк в битката при Криволак.
През Първата световна война е командир на I бригада от Осма Тунджанска дивизия. Отличава в боевете при с. Чеган в хода на Леринската операция. Уволнява се от армията на 31 октомври 1918 г.
Полковник Серафимов умира на 7 април 1934 година в София.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.